“09 октомври 2009 г.

Скъпи приятели,

   Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Както си личи от името му, той ще е специализиран само за книги, но това не значи, че оригиналният ми блог Всичколандия ще остане на заден план. Напротив, там също ще продължа да пиша за какво ли не, но книгите ги обособявам тук за по-удобно.

  Реших да създам отделен блог, за да мога на спокойствие да публикувам повече анотации на нови и стари книги, писани не само от мен, а и от вас. Надявам се да ми пишете за книги, които са ви впечатлили и с удоволствие ще публикувам текстовете ви.

   Аз вярвам, че в България има десетки хиляди читатели и се надявам Книголандия да стане едно от любимите им кътчета в мрежата. Не мисля, че някой сайт за книги може да е в повече. В близко време малко по малко ще прехвърля всички статии за книги от Всичколандия тук, за да става по-лесно търсенето на информация за всяко заглавие, което може да ви заинтересува.

   Не знам какво повече да кажа. Изпитвам истинско вълнение, че направих това място и се надявам и за вас то да бъде интересно. Ще направя всичко по силите си за това.

   Защото наистина вярвам, че най-добрият приятел на Човека е хубавата книга.

   Със смес от носталгия и радост хвърлям поглед назад към този пост, публикуван точно преди 10 години тук. Снимката на книгите с ябълката стоя в горната част няколко години – преди да бъде изработен настоящият вид на сайта. Минаха 10 години, в които написах изглеждащите непонятно много 1886 текста, повечето – ревюта на книги, книги и още книги. Цели безмерни купчини книги. Всъщност пиша от същата стая, в която създадох сайта, не съм човек, който обича промените. Само Хичкот се щура наоколо, но тя е промяна, която не можеш да не обичаш.

   Толкова неща не знаех в оная есенна вечер. Че животът ми внезапно е преминал на нови релси, които водят към щастието, но и към много жертви, които трябва да бъдат направени. Че работата във вестника, която смятах за правилната, е само преход към нещо по-важно. Чe ще открия цяла вселена от книжни хора, с които заедно ще направим една малка революция и четенето ще живне от летаргията, в която бе изпаднало.

   Мислех да изброя поименно многото хора, без които нямаше да съм тук – щастлив работохолик в голямо издателство, което е мечта, която дори не знаех, че имам, преди да се окажа в началото на пътя към нейното осъществяване. Но се оказаха много, наистина много. Затова ще спомена само неколцина, без които не може. Любен Козарев, който не само ме покани да работя при него тогава, когато не знаех нищичко, даде ми буквално занаят в ръцете, но и ми показа как трябва да се работи истински. Александър Кръстев, с когото създадохме книжарница “Книга за теб”, която за малко да ме отклони от издателския път, но за щастие това не се случи. Иво Джоков, който купи книжарницата тогава, когато вече тежеше много, и я превърна в нещо изключително. Александър Даков, който пръв ми каза, че мечтата за мое издателство е възможна. Благой Иванов, с когото споделихме тази мечта. Захари Карабашлиев, който на един варненски плаж ми показа път нагоре, когато бях на дъното. Константин Йорданов, от когото научих магията на числата, които направиха работата ми от хаотична – устойчива. Мила Ташева, Темз Арабаджиева, Рия Найденова и Ива Колева, които имат отговорност за оставането ми в правия път повече, отколкото съм склонен да им призная. И много други, които толерираха това, че често са на второ място след сайт, който привидно беше просто хоби. Но Книголандия винаги беше основата, върху която градях всичко останало.

    Благодаря и на всички издателства, които подкрепяха сайта през годините. Никога нямаше да прочета толкова книги, ако не бяхте вие. Извинявайте за тези, които съм взимал и за които не писах – така и не се научих да чета нещо, което трябва, пред това, което искам в тоя момент. Често новите затрупваха старите. Сега се надявам да съм озаптил тая книжна ненаситност, но може и да се заблуждавам.

   Но най-вече благодарността ми е към всички, които влизате тук. Стотици хиляди сте – особено след създаването на “Какво четеш…”, това място, което едновременно ме вдъхновява и вбесява почти всеки ден.  И ме прави щастлив мисълта, че във всеки един миг някой може би открива нова любима книга, за която съм писал преди примерно 7-8 години и дори сигурно съм забравил. Но текстовете са тук – добри, лоши, такива са, каквито са. Смешно ми е да чета старите си ревюта, но са ми драги. Искрени са.

    Тази година панаирът във Франкфурт е след рождения ден на Книголандия, обикновено се засичат и едва се сещам в неговата бясна суетня. Сега поне мога да се спра за малко и да помисля за тези години и години назад. И колко всичко се промени. И колко всичко е същото. Защото живея мечтата си. Всеки ден. Пожелавам го и на вас. Хубаво е.

   А сега отивам да си чета новия роман на Момчил Николов. Ей на това му викам празнуване :)

Сподели:

Facebook Twitter Email