369806_730736563_681320673_nЕдно от прекрасните неща, които се случиха по време на книжния базар, беше, че щандът на “Леге Артис” се оказа отсреща и имах възможност да се запозная със страхотната собственичка Саня Табакова, която мигновено ме плени за куп прекрасни книги. Истината е, че съм писал за малко техни заглавия, което отчитам като непростимо прегрешение – наскоро за “Лейди Л.” от Ромен Гари, а по-отдавна за “Господин Ибрахим и цветята на Корана” от Ерик-Еманюел Шмит и “Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката” на Кристиан Крахт, с чийто друг роман ще ви прикотквам по-долу.

     “1979” ме ядоса по абсолютно идентичен начин, както и горепосочения – сред някакви си 150 страници е нахвърлян свят, който – разгърнат нашироко – би запълнил поне един прекрасен том от хиляда или дори цяла величествена трилогия. Но не – Кристиан Крахт държи на телеграфния стил и стяга в окови всяка възможност за разхищение на думи и страници. Вместо това концентрира толкова енергия в пределно малко пространство, че всеки миг очаквам книгата да колапсира и да се превърне в черна дупка. Защото четенето й е точно това – затъване неумолимо сред страниците, без да можеш да си подготвен по никой начин за това, което те очаква.

   Бегло погледнато – декадентска хомосексуална двойка са в Техеран точно в навечерието на революцията. Пространно е описано едно духовно разложено парти, на което среща си определят луксът, презадоволеността, отегчението, досадата и липсата на смисъл от каквото и да е. Смъртта на единия от партньорите и начеването на преврата запращат другия в поклонническо пътуване към свещената планина Кайлаш (с която се гаврят безброй езотерикомистици), където да намери отново себе си… в което почти успява, преди да бъде брутално захвърлен в китайски концлагер и оттам животът му става не-живот.

   Крахт е брутален. Отваряйки книгата напосоки, ще попаднете на три коренно различни повествования, с адски различен ритъм и думи. В първата част – абсолютна вакханлия на богаташкото всичкоимане. В средата – умиротворяващата сила на планината, на тишината и самотата. Пречистване. И после адът – лагер, чудовищен, абсурден, нечовешки, отнемащ всичко. Пред който Чанги е като увеселителен парк. И пълната деградация както на физическо, така и на физическо ниво. Изход – забравете!

  “1979” е всепоглъщаща книга от голям писател. Да, аз продължавам да се чудя какви изумителни томове биха се получили, ако даваше воля на писателския си талант, но това е спекулация без отговор. Кристиан Крахт е категорично великолепен автор, поне за мен без аналог, който умее да дълбае толкова ефективно човешката душа, че просто не оставя място за спокойствие сред страниците. Убийствено.

Сподели:

Facebook Twitter Email