Не знам дали властите във Флоренция са наддавали на таен литературен търг, за да стане градът им арена на „Ад“ – четвъртия роман на Дан Браун с главен герой Робърт Лангдън, но определено всяка похарчена сума би се върнала многократно с увеличения туристически поток. Този път Браун действа по-мащабно и действието, както винаги съсредоточено в рамките на броени часове, преминава и през още два знакови европейски града, но основната част е именно сред люлката на Ренесанса, а първите двестатина страници са толкова наблъскани с историческа информация, че книгата спокойно може да бъде използвана за туристически пътеводител, както и вече навярно се случва.
Чел съм предишните романи на Дан Браун в далечните времена, когато нямах блог, нито съм мечтал да се занимавам с книги изобщо. Особено едната – „Шестото клеймо“ – имаше странна съдба: тя попадна при мен, след като бащата на един приятел я спаси от унищожаване в гипсовите мини близо до Видин – по някаква причина хартията беше нужна на производствения процес и тонове книги биваха използвани за тая цел. Честно казано, очаквах „Ад“ да е още един религиозноцентриран трилър по изпитаната рецепта от предишните книги и фактът, че това не е така, определено спомогна книгата да ми допадне, нещо, което не очаквах.
Няма начин да ви кажа, че Браун пише висока класа литература, макар че на фона на сивата напаст почти всяка по-добре от средно написана книга изглежда така. Но е факт, че „Ад“ се чете с лекота на един дъх (аз я отнесох за една вечер), като всичко е направено така, че да улеснява читателя: къси глави, много диалози, липса на сериозни главоблъсканици, обичайното шеметно действие. И както написах по-горе – много, много историческа информация. Както винаги, Лангдън и новата му партньорка д-р Сиена Брукс бягат непрекъснато от зловещи и могъщи врагове, но пътем през очите на героите си Дан Браун описва сгради, мостове, статуи, картини, паркове, исторически събития, свързани с тях, митове и легенди – богатият свят на класическата култура реално натежава много повече от чисто трилъровите елементи, още повече че в тая книга кръвта е в далеч по-малки количества от предните, и с ръка на сърце мога да призная, че може пък и да е полезна в това да насърчи хората не само да прочетат „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, но и да се заинтересуват изобщо от съкровищницата на човешката култура.
Мисля, че хората, които очакват нещо като предишните романи – средновековни загадки, шифри и компрометиращи тайни (къде истински, къде легендарни) от живота на исторически личности, ще останат разочаровани. В „Ад“ Дан Браун успява определено да качи нивото и да заложи и послание, свързано с цялото човечество – бясното увеличение на населението, екологичните проблеми, заплахата от изчезване на целия ни вид, поставен под угрозата на широк спектър опасности. Главният антагонист – гениален учен-генетик – ми напомняше силно на Хари Селдън от „Фондация“ на Азимов в своята увереност, че човечеството е пред прага на самоунищожение и само радикални мерки могат да спасят вида. През неговия образ Браун чертае както заплахата от мощта на съвременната наука, така и факта, че благодарение на нея хората живеят по-дълго и по-добре – и последното не се счита за нещо хубаво. Хареса ми как моралните норми биват преобърнати – и как католическата църква е показана в зловещия си образ на ретроградна институция, която заплашва хората с вечни мъки в ада, ако използват противозачатъчни средства, които са от малкото спирачки през бясно увеличаващото се население. Разбира се, окончателното решение на учения е чудовищно – и точно то е цел на Лангдън и спътницата му, които трябва да разгадаят неголямо количество кодове, скрити в картината на „Картината на ада“ на Ботичели и, разбира се, в „Ад“ на Данте. Преследвани от могъща организация, двамата ще бягат постоянно, докато в един момент, по изпитан маниер, всичко се оказва не това, което изглежда, а всички сменят по няколко венециански маски в един вихрен и добре замислен край.
В заключение – добро четиво за плажа, определено считам книгата за по-добра от предишните на автора, и то именно в това, че не е толкова данбрауновска, колкото и абсурдно да звучи това. Уклонът към силен историко-културологичен фон и наличието на послание, съчетано с нелеки морални дилеми, издигат Браун в очите ми, а само мога да изкажа уважение към екипа, който е събирал огромното количество факти, вплетени в тъканта на книгата. Този труд е дал чудесни резултати и вместо завихряне на поредните конспирационни теории, както се случи с „Шифърът на Леонардо“, може да има някакво замисляне какво се случва в момента с планетата и дали пък бъдното наистина няма да е като Дантеевото пъкло.
Книгата я има и с меки, и с твърди корици, но лично аз не смятам, че 10 лв. повече си струват за книга, която се чете по веднъж. Продължавам да мисля, че разделянето на книга на трима преводачи не е удачно решение, но като за трилър – става, не е голяма болка.
От същия автор
От същите жанрове
