Живеещите по двойки „моногамни“ животни са почти винаги хипосексуални, като правят секс по предписанията на Ватикана: нередовно, тихо и само с репродуктивна цел. Човешките същества, независимо от религията, са на другия край на спектъра на либидото: а именно – хиперсексуални.

 

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

    Сумирам: лъгали са ни. Моногамията е извращение над природата ни и никога няма да ни донесе щастие, колкото и да превъзнасят вечната любов и “единствената/единствения”. Ако тази теза ви притеснява, по-добре не четете натам и продължете с тъжното си, безрадостно съществуване, дирейки, отварям кавички, “отделни островчета от преходно щастие в студеното, тъмно море на разочарованието”, затварям кавички. Ох, подскочихте ли – с вас не е така? Нищо, ще стане :)

   7640261 Ок, малко по-сериозно, празнично ми е, спокойно, а последните няколко часа преписвах цитати от книгата, за да ви я представя в достоен вид. Без съмнение защитавайки една провокативна теза, “Апетит за секс” на Кристофър Райън и Касилда Джета изследва корените на човешката сексуалност и се противопоставя на утвърждаваните от религията, традициите и културата стереотипи за нуклеарно семейство, съпружеска вярност, идилия и щастие за всички завинаги… това, което в общи линии е само пожелателно и май нивга не се реализира в реалността (виж, в някои книги звучи красиво, “Човек на име Уве” примерно, “Любов по време на холера”… опа, там не е баш така). Но хич нямам намерение да преразказвам пространно – неслучайно извадих толкова цитати, сами по себе си те са красноречиви и представят тезата на книгата и огромния доказателствен материал, върху който лежи тя.

   Впечатли ме силно критиката към ред други автори, например Стивън Пинкър и неговата “The Better Angels of Our Nature: Why Violence Has Declined”, която чакам с нетърпение да излезе скоро на български – но вече си имам едно наум определено. Двамата автори защитават уверено тезата, че преминаването от ловуване към земеделие е трагично събитие и дори да дава старт на цивилизацията ни, то води до смазване на изначални инстинкти, основно в сексуалната област, което води до хилядолетни фрустрации, неврози, проблеми и драми. Тук със сигурност имам съмнения, но ми допада тази крайност, защото бяга от другата – че това събитие е безспорно прекрасно и чудесно. Истината ще да е по средата. Реално обаче Райън и Джета пропускат да дадат отговор на нещо важно – защо, по дяволите, след като в събираческия период хората са живели добре, са се отдали на земеделието, уседналостта и всички беди, произтичащи от него? Но да се върнем на секса.

    Ако сме се издигнали „над“ природата, то е точно толкова, колкото сърфистът с треперещи крака се е издигнал „над“ океана.

  Полигамията е в гените ни, телата ни са настроени за нея, единствено чрез нея постигаме душевен мир и спокойствие – а това, че я отричаме, смазваме, демонизираме, превръщаме в социално извращение, си е изцяло за наша сметка.

Благодарение на кампанията, поставила си за цел да скрие истинската природа на сексуалността на нашия вид, половината бракове се разпадат под неудържимия прилив на шеметна сексуална фрустрация, убийствено за либидото отегчение, импулсивни изневери, функционални нарушения, объркване и срам. Серийната моногамия се простира пред и зад нас като архипелаг на провала: отделни островчета от преходно щастие в студеното, тъмно море на разочарованието.

  Изневерите? Закъде без тях?

…дори след векове варварски наказания, изневярата съществува навсякъде, без изключение…. Нито един живеещ в група човекоподобен примат не е моногамен, а изневярата е документирана във всяка човешка култура, която познаваме, включително и в тези, в които престъпилите морала по правило се наказват със смърт.

 9522254 Двамата автори са еднозначни:  ”Както маймуните бонобо и шимпанзетата, така и ние сме разгонени наследници на хиперсексуалните ни предци… Със или без любов, неофициалните сексуални връзки са били нормата на нашите праисторически предшественици.”

Много изследвания от приматологията, антропологията, анатомията и психологията водят до същото фундаментално заключение: човешките същества и нашите човекоподобни предшественици са прекарали почти всичките няколко милиона години в малки интимни групички, в които повечето възрастни са имали по няколко сексуални връзки едновременно.

    И там нещо се чупи, в хилядолетията назад, когато хората се отказват от ловуването и започват да се събират в повече на едно място – идва собствеността, предаването на наследниците, и става лошо:

Със земеделието буквално всичко се променя… Томъти Тейлър казва: „Докато сексът при ловно-събираческите общества се е основавал на идеята за съобщност и допълване, сексът през ранната земеделска епоха е воайорски, репресивен, хомофобски и фокусиран върху възпроизводството.“

  Интересно ми беше и че в “Апетит за секс” е отделено доста голямо пространство на изследване на ранните човешки общности – според авторите те са живели далеч по-дълго и щастливо, отколкото се посочва в други книги и изследвания. Идеите и доказателствата са интересни, нужно е да ги видите, за да се убедите сами, няма как да предам тези страници.

12549848   Да хвърлим един поглед на биологията – според двамата автори тялото ни и неговите привички безспорно доказват, че сме създадени за полигамни връзки, дори при жените, както при човекоподобните маймуни, има готовност и желание за последователни актове с различни партньори. Пряко или косвено (както прецените) доказателство за това са стоновете на наслада и при достигане на оргазъм, които еднозначно са много силни при женските индивиди – логично е да се помисли, че при живот в дивото това е рисковано, но според тази логика си заслужава. Друг мъжки, който чуе тези стонове, ще се възбуди, и може да се включи – и тогава ще бъде изпълнено желанието и възможността за зачеване ще се увеличи. Тук авторите описват и интересен биологичен механизъм, за който не бях чувал и не съм сигурен дали да вярвам в него, честно казано:

Необикновено оформената глава на човешкия пенис, притежаваща околен ръб, и възвратно-постъпателните движения (между десет и петстотин прониквания за любовен акт) създават вакуум в репродуктивната система на жената. Така всякаква навлязла предварително сперма се изтегля далеч от яйцеклетката – дава се шанс на следващата сперма да влезе в действие. След еякулацията главичката веднага се свива и всмукването се преустановява.

   След като вероятно съм ви шашнал тотално, ще се спра и на някои други забавни факти, показващи светлата и тъмната страна на обсебеността ни от секса, което е в пълна контра с табуто, което векове е лежало върху него.

Още петият патентован домашен уред (след шевна машина, вентилатор, чайник и тостер) е вибратор през 1902 г., а до 1917 г. в американските домакинства има повече вибратори, отколкото тостери…

    През 1727 г. Даниел Дефо скандализирал Англия, публикувайки есе с интригуващото заглавие „Брачният разврат: или брачната проституция“ (по-късно променено на „Трактат върху употребата на брачното ложе и злоупотребата с него“. Това било морализаторска лекция върху телесните и духовни опасности, които крие насладата от секса със собствената съпруга.

  Интересно е показана ролята на самия Дарвин, който е бил доста срамежлив и неумел с жените, в превратното разбиране за човешката сексуалност, но пак не ми се преписва пространно. Двамата автори еднозначно отсъждат, че “някои от личните сексуални заблуди на Дарвин са се отразили и още се отразяват на теорията за еволюцията.”

 20907886  В наши дни излизат скандални разкрития за хиляди деца, малтретирани сексуално в католическите домове и църкви – а участието на уж сексуално ограничените свещеници в безброй такива извращения е доказана недвусмислено. Отричането на базисните нужди на човешкото тяло в името на тая или оная идеология никога не е водело до нищо добро – и Райън и Джета уместно питат за тия векове съществуване на църквата колко стотици хиляди деца са били насилвани и това е било прикривано зад благовиден морал и лицемерни приказки за въздържание в името на бога? И щом точно тия институции са проводници на постоянно сексуално насилие, то не е ли ясно, че базовите им доктрини са абсурдни и недвусмислено вредни? Но това е една друга, доста голяма тема, която Докинс, Хичънс, Сам Харис и Даниел Денет разглеждат по чудесен начин.

   “Апетит за секс” е важна книга – и дори да не сте съгласни с тезите ѝ, определено е обогатяваща с много факти и информация за изследвания, които нерядко остават извън внимание поради несъвпадането с официозните обществени парадигми. Дребни неща ми направиха по-лошо впечатление, примерно транскрибирането като “Доукинс” на видния биолог, прието на български като “Докинс”, както и сгрешеното име на знаковата му книга му, преведена като “Егоистичният ген”, докато българското издание (което адски много хора, включително аз, търсят) е “Себичният ген”. Но това не е голяма драма, разбира се.

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

   Вижте още – “Червената царица” на Мат Ридли се ориентира в по-биологичната част на сексуалността и предаването на гените и си заслужава четенето, както и “Пушки, вируси и стомана” на Джаред Даймънд за човешките общества след тоя злощастен според Райън и Джета преход към земеделие.

Сподели:

Facebook Twitter Email