Напълно разбирам, че от време на време някой писател иска да си начеше крастата и агентът и световните му издатели, хъката-мъката, трябва да се примирят с това. “Б като бира” е нещо от тоя тип, макар и да има известно очарование в идеята и написването на забавна книга за бирата, насочена към детската аудитория, но просто от автор като Том Робинс очаквам малко повече от няколко добри каламбура. Последното прозвуча като да съм пространно запознат с творчеството му, което не е вярно – чел съм само “Вила Инкогнито”, която е чудесна и ми стига да очаквам добри неща, особено с клетвите на приятелите ми, че “Бърни кълвача” е по-добра.

    12778444 “Б като бира” е чудесно оформено малко книжле, в което едно малко момиченце, бягайки от мисълта за разпадащия се брак на родителите й и в плен на очарованието на лудостта на семейния приятел чичо Мо, търси магията на кехлибарената напитка (ах, това толкова красиво клише). Разбира се, Робинс с кеф се отдава на почти мистично преклонение пред бирата, което напълно оценявам и разбирам (нито думица за коремчетата, които я придружават като знак за изпито количество), но просто структурата на историята така и не можа да ме плени – може би съм твърде голям, а това е история за деца, де да знам.

17878145   Разбира се, стилът на Робинс е лек и забавен, шегички има начесто, а и самата книжка е твърде кратка, за да досади истински, особено с чаровния си край, натъкмен според всички правила на щастливостта, така че няма да вдигам чак толкоз тупурдия, а ще си отворя още една бира и ще се отдам на лежерност. Толкоз.

Сподели:

Facebook Twitter Email