Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

 След кървавия край на “Дивергенти” имах очакване, че в “Бунтовници” нещата ще се задълбочат, ще се задвижат още по-бързо и че книгата ще поеме към своята същина, както и разкриване на част от заложените загадки и подготовка на финалните акорди в третата част – “Предани”. За мое съжаление обаче втората част се оказа доста бедна на действие, посветена изключително на душевните драми на главната героиня и околните, на осъзнаване, преживяване и преглъщане на случилата се генерална промяна в живота им. Вероника Рот определено е ударила спирачка на действието и наистина твърде малко неща се случват по тия немалко страници, а цялото действие изглежда само като бледа прелюдия на същински важните неща, които ще се случат, надявам се, в следващия том.

 insurgent1  Разбира се, говоря като възрастен – предполагам, че същинската аудитория на книгата си харесва това, което се случва, тази постоянна несигурност, обърканост на главните герои, стъпките напред и назад, неумението им да се доверяват и постоянната смяна на ролите. Всъщност точно тук според мен Рот не успява да защити решенията си психологически – няколко от героите сменят страните, имат си своите обосновки, но не звучат убедително, по-скоро са като скимвания на деца, които после не могат да дадат реален отговор защо са направили това, а не онова. Уж всичко е драматично сериозно, а изглежда като игра – дори смъртта, чест гост по страниците, е сякаш наужким.

   Разбира се, има си достатъчно добри моменти, които все пак оправдават съществуването на  “Бунтовници” – разбирането на същността на Дивергентите, макар че се случи доста лековато, пропукването на пашкулите на представителите на различните касти, осъзнаването, че можеш да изпитваш емоции, различни от предопределените. Любовните истории, които протичат, са неизбежни според жанра на книгата, та се опитвам да не им се дразня – трябва да са такива, наивни, чаровни, идеализирани и постоянно усложнявани, за да е интересно.

   Без да издавам какво се случва – все пак краят очаквано съдържаше разкритие за света, което не бе особена изненада, но все пак освобождава хоризонта, така че третата част се надявам да бъде по-добра. Скоро ще й се наканя, пък да видим.

Сподели:

Facebook Twitter Email