“Чернова”-та на Лукяненко развежда из други светове

   Ако не от едно изречение, то поне от първия абзац от раз може да се познае дали авторът е западняк или руснак – просто ритмиката на разказа е коренно различна. Колкото и да обожавам куп велики западни фантасти, воглаве с Хайнлайн или Симънс, в руските намирам една впечатляващ домашност, едно така приятно спокойствие, че съм си у дома сред текста, че всичко случващо се – дори и най-невероятното! – е на една ръка разстояние и е в обсега на възможното.

   Това бе първата ми среща с Лукяненко, странно или не, но няма как да е просто последната – любов от първите страници си беше. Сега съм се заканил на “Патрулите”, после ще продължавам наред, каквото хвана. Включвайки в уравнението и убийственото “Метро 2033”, както и юношеските страсти по Стругацки и Беляев, само мога да се надявам още руски фантасти да намерят път към нашия пазар.

   Та, “Чернова”. Каква я мислех, тя каква стана. Четейки текстът на задната корица, реших, че е класическа фантастично-трилърна история са изтриване на самоличността на героя и неговото търсене, което ще отведе я до световен заговор, я до извънземен експеримент. И първите страници си поеха точно в тази посока, с елегантното усложняване на забравянето на Кирил от всички – не се случва отведнъж, а плавно, според близостта на хората до него. И после отведнъж… БАААМ… Лукяненко ме запрати в дълбокото, в една съвсем различна фантазна реалност, сред която заблудата ми за познат сюжет погина несретна.

   Кирил се оказва нито повече, нито по-малко от това да бъде избран като митничар на един от проходите между няколко населени свята, някои прилична на Земята, други не. С прясно изтрит живот, той получава невиждани свръхвъзможности, но… само ако е в радиус от 10 км от своята кула-функция – това, което му е предопределено да върши най-добре. Кирил е обречен да бъде почти безсмъртен функционал – с осигурено бъдеще и ред благинки, стига да пази поста си и чинно да контролира какво се внася и изнася в отредените му според собствените му наклонности 5 свята, към които има изходи в неговата кула. Малко по малко той опознава странната система на функционалите, работеща от векове, в която избрани хора научават за своята функция-призвание и се занимават с нея по най-добрия възможен начин.

   Идилия, разбира се, няма, и още от първия си ден той се озовава набъркан в каша – терористи, които искат да заловят функционал, руски политик, който иска достъп до подобен на Земята свят, който се движи с 35 години напред и може да бъде използван за пример, красавица, която го примамва в капан, а после изпада в беда на наркотична планета… проблемите се сипят от всички страни, а нашичкият трябва да се оправя ударно с всички тях. Докато нещата не загрубяват адски, адски сериозно… до ядрена степен…

“Чернова” не е само екшън, разбира се. В нея има всичко, а Лукяненко си е позволил и забавно гъбаркане с други руски фантасти дори. Има си и философия, и тъга, и семейни ценности, само религията е в дефицит, което си е чуууудесно. Книгата има своя край, но е видимо оставено страшно много пространство за продължението, така че с нетърпение ще се чака преводът, няма как (това вдясно е корицата му, казва се “Чистовик”). Ако съдя по успеха на предните поредици на автора, и тази ще постигне чудеса, ако запази и продължи заложения потенциал.

  Корицата… много нищоказваща, но все пак красива посвоему.

   Ревюта и в “Аз чета” и “Life is a Journey not a Destination”.

Вземи с безплатна доставка.