Книгоиздаване ли беше, да го опишеш. А не можеш. Толкова да го обичаш и мразиш, толкова да те влудява и прави щастлив едновременно. Да му принасяш в дан времето си, мислите си, живота си, а да получаваш в замяна традиционното отношение на ревнив бог – понякога малки, понякога големи дози радост и тъга, смесени неотменно и страстно. Книголюбието е най-сладката религия, защото позволява съвършена и неагресивна политеистичност и изключва тесногръдието и закостенялостта.

   Миналата година спонтанно седнах и написах статия за книгите у нас, която, препрочитайки я днес, си е доста мрачничка. Дванайсет месеца по-късно в общи линии мога да я копирам и публикувам пак – почти всеки ред си остава актуален. За една година в книгоиздаването не се промени почти нищо към добро. Даже сега съм още по-голям песимист и понякога дори циник за бъдещето му. Но ще се опитвам да сдържа това в себе си. Имаше хубаво – още нямаме фалити на издателства! Ето позитивизъм :) Capture

    Всъщност този текст надолу имаше първи вариант в изцяло тъмни краски. После, карайки бясно колелото към Алекс, за да довършим последните щрихи (егати и щрихите, 6 часа неделна работа) по книжните награди, осъзнах, че ако наистина всичко е черно, то няма и смисъл да се занимавам с това и трябва да си опъна едно чердже в парка и да продавам преоценени книги – за това поне пазар има. Та преоцених нещата и сега го давам малко по-оптимистично. Но малко, това съм аз все пак.

   Все още в България се издават преобладаващо количество откровени боклуци, само че станаха по-лъскави. Езотериката, алтернативната медицина, селф-хелп патериците за душата и школата на положителното “мислене” продължават да превземат рафтове и да се разпродават във впечатляващи за нашите ширини тиражи. Притеснява ме, че на никого сякаш не му пука – сякаш никой не си дава сметка, че наблягането на щенията на такава аудитория и дори насърчаването й не води до нищо добро.

  PrintУстойчив пазар от платежоспособни читатели у нас не се предвижда и почти не се работи за него – вместо да предложиш световни учени и мислители с качествен превод и офомление, се превежда хилядната книга за лечение с молитви, слабителен селф-хелп за балъци или поредната невероятна истина за “задгробния живот”. Логично, читателите, които търсят качествена и рационална литература, четат на английски оригиналите. С намаляването на цените на електронните четци те са още по-улеснени. До степен да не купят повече книга на български. А това е трагично за пазар, погледнато в перспектива.

   Нека бъде ясно – не казвам да се забрани издаването на селф-хелп и езотерика – щом има читатели, все някой ще им я предложи, няма проблем в общи линии. Лошото е, че добрите печалби от подобни книги рядко се влагат в различна литература, в по-здравословни за мозъка книги, в различен тип читатели. Вместо това се влагат в още повече боклуци. И спиралата се завърта. Просто нямам свободно време месец, в който да направя една систематизация на издаваните у нас заглавия дори само за 30 дни. Убеден съм, че резултатът ще бъде ужасяващ за всеки с повече от три свързани неврона в главата си. Но ми стига и класацията на бестселърите, за която вече писах – не е нормално това да са петдесетте най-продавани книги и никой не може да ме убеди в противното.

   Книгоразпространението продължава да се движи по нанадолнището и не виждам сигнали на оправяне, макар някои вериги книжарници като “Буктрейдинг” и “Сиела” в последно време да ми правят добро впечатление, дано задържат фронта. Макар да имам куп страхотни познати сред персонала им, “Хеликон” ми опротивяха с извънкнижните2012-03-31 12.12.57си артикули – псевдолечебни хималайски соли, великолепната шарлатанщина на чиповете за телефон, икони и други такива. Все пак преди няколко седмици посетих една чудесна тяхна книжарница в Стара Загора, а онзи бях приятно впечатлен от новата им книжарница на “Славейков” – малка и стегната, допадна ми. Предполагам, че нейното наличие ще промени нещата за другите им три книжарници, отстоящи на 5-10 мин. път пеша, но ще се види. “Пингвините” продължават да отстъпват позиции, след като вече в подлеза на СУ щафетата пое “Сиела”, а дори и аз вече не мога да им хвана края на колко части се разпаднаха и как се работи с тях. Лошото е, че продължавам да научавам неприятни неща за целия бранш – забавени плащания, безумни смени, непрестанно текучество и каквото се сетите още. Кризисно и банално. На кой ли му се слуша за това?Capture

    Пазаруването онлайн като че ли се постабилизира – в последно време не забелязвам изникващи като гъби след дъжд онлайн книжарници. Ние в “Книга за теб” продължаваме с малкия си устойчив ръст и нямаме намерение да се отказваме да гоним мечтите си с принципно отношение към продаваните заглавия. При нас езотерика и шарлатанщини няма и това ме прави щастлив. Неприятно впечатление ми прави, че една от най-големите вериги книжарници си има нещо като “тайна” онлайн книжарница, алтернативна на официалната. Нещо като примамка за тези, които не харесват бранда им. Де да знам, не разбирам от маркетинг. Бъдещето принадлежи на сайтовете на издателствата и онлайн книжарници, които съумеят да предложат не само фантастични намаления, но и персонално отношение и допълнителна информация за заглавията.

   Електронните книги са още в пелени, просто все още почти нищо не се случва там, колкото и новини да се генерират от опитни пиар специалисти като тези на “Мтел”. Просто още няма достатъчно съдържание, както като качество, така и като количество, за да говорим изобщо за наличие на пазар. Много от големите издателства, включая моето, все още не вадят сериозно количество електронни книги. Причините са много и не са никак прости, особено в тези напрегнати времена, когато всяка инвестиция вън от оцеляването е поставяна под въпрос доколко е нужна. Ако преди година някой ми беше казал, че нищо нямаше да се промени за този период, нямаше да му повярвам. Но е факт, макар че вече има огромно количество четци в българските читатели.

   Искам да кажа няколко думи и за българските автори, към които често съм мегакритичен. Има защо според мен, разбира се. Изключвам видимата тенденция при някои медийно-популярни герои да се издава заради самото издаване, за да има повод да се поразшуми, все пак все повече добри автори започнаха да се пръкват на хоризонта. Те в никой случай не са в рамките на едно издателство, даже напротив – пръкват се и оттук, и оттам и това е добре – добри пари от това не се печелят, но има надежда това да се промени. Много бройки продават няколко автори, които имат и стабилно рамо при рекламата. Не се наемам да кажа дали има всъщност печалба след цялото упражение, това са си вътрешни неща.

   Мисля, че следващите години ще се доближим до сръбския пазар – български автори ще окупират челните места на бестселъровите класации, което има и добра, има и лоша страна. Ще наблегна на добрата – вече има шанс добър автор да се издържа само с писане, завръща се “професионализацията” в занаята, която леко беше позачезнала последните 20 години нескончаем преход към прехода.

   Искам да завършва позитивно, модно е някакси. Затова ще ви споделя мечтите си:

  • издателства с мисъл и за бъдещето, не само за моментната печалба. Които осъзнават, че трябва да “отглеждат” качествени читатели. Аз вярвам, че четящият човек има много по-голям шанс да преуспее в живота. Затова инвестицията в добри книги осигурява платежоспособни клиенти за бъдещето. Взаимна полза. Малко по рандовски рационално, но в това вярвам;
  • книжарници с визия за себе си и публиката. С осъзнаване на ролята си не само като книгоразпространители, а като все още най-важното звено между издателства и читатели. С уважение към персонала си, което ще сбере качествени хора, които да уважават и ухажват клиентите;
  • читатели с трезва мисъл, с имунитет към бляскави и скъпи маркетингови кампании (скоро се задава поредната на една наша видна авторка). С ясна позиция какво искат да виждат в книжарниците и налагайки го чрез избора си на книги;
  • институции, които да се присетят, че инвестиция в образование и в книги се отплаща неимоверно. Но тази кауза е толкова загубена, че дори не ми се разпростира колко неща трябва да се променят.
  • библиотеки, които успяват да се променят и да станат отново привлекателно място. Най-лесното – електронни каталози, за да знаеш предварително има ли я книгата, която търсиш.
  • десетки блогове, които пишат за любимите си книги. Без значение кои са те – важното е личното мнение и любовта към четенето.

Приключвам, макар да може да се пише още много.

  АЗ ВЯРВАМ в бъдещето на книгите у нас.
АЗ ЗНАМ, че от нас зависи да го създадем –
хората, които работим в издателства,
хората, които разпространяваме книги,
хората, които пишем за книги,
хората, които четем.

   Всичко зависи от теб! Да – точно ти, който четеш в момента.

Сподели:

Facebook Twitter Email