Отначало го обхвана голям ужас при мисълта, че ще трябва да живее в един непознат свят. Човек сред хората – на какви ли не опасности щеше да бъде изложен!

  Като човек с приличен ръст съм приел за даденост, че от време на време ще си удрям главата тук и там. Но такъв удар, какъвто получих от първия разказ в сборника – “Мравките”, не бях получавал скоро. Смазваща антивоенна сатира, която бързо ме ориентира, че си нямам идея с какво се захващам. И чинно се върнах да прочета предговора на Андрей Манолов, който бях пропуснал. И там отново попаднах на странно съвпадение, като прочетох думите му: “Как след суровата до непоносимост документалност на Шаламов да възприемем въображаемата кръвожадност на героите от разказа на Виан “Добрите ученици”?” А другата книга, която бях започнал и чета бавно вече трети ден, е именно бездната от страдание  “Колимски разкази” на Варлам Шаламов.

 Навярно бе умряла на гладно сърце, така е по-добре за здравето.

41UIQK3KUjL._SX258_BO1,204,203,200_   ”Човекът вълк” е любим на мнозина сборник от “едно време”, на мен ми го подари скъп приятел преди твърде много години, но го бях забутал и забравил някъде. Но сега при карантинните дирения излезе наяве и съм щастлив, че намерих времето за него. Защото ми напомни на други любими сборници от велики автори – “В наказателната колония” на Кафка, “Шейсет разказа” от Дино Будзати или “Избрани произведения” на Даниил Хармс, които също залагат на абсурда и сюрреализма, на измяна на реалността до ръба на безумието, за да излезе наяве някоя истина за света около ни. А колко малки игрички с езика е вградил Виан, колко фрази, които изричаме с лекота, осланяйки се на метафоричната им природа, и колко смайващо е, като тя бива отхвърлена и са сведени до прякото си значение, например: “Тя изпи на един дъх чашата си, оставяйки съдържанието ѝ на масата.”

Какво ли не опитахме, за да се отървем от тази кал. Сипахме бензин отгоре, като гори, земята изсъхва, но после си опичаме краката.

 Le-loup-garou-et-autres-nouvelles  Дори няма да описвам сюжетите на тези разкази, тяхната непредвидимост е това, което ги отличава – много различни един от друг, макар да са писани в кратък период около края на 40-те години след края на войната. Всеки от тях увлича в свят, отразен в собствено криво огледало, и най-често в края търпеливо очаква своя час един coup de grâce. Защото в света на “Човекът вълк” всичко е възможно, също както в света на любимия Хелър и неговия “Параграф 22″.

Люн стоеше на пост  пред сградата на Конформистката партия. Гледаше книгите и от техните заглавия го заболя глава. Той четеше само молитвеника на ченгетата с четирите хиляди нарушения, които трябваше да се знаят наизуст, от пишкане на улицата до разговор с ченге от много близо.

И знам, че щом вляза скоро пак в книжарница, ще купя всичко с името Борис Виан. Няма да бързам да ги чета – малко по малко, ще си удължа удоволствието, защото не всеки ден човек открива такъв писател. Много закъсняло, но едва ли щях да го оценя по-рано.

Вятърът проникваше през дупките на плата и издуваше гърба му, докато не му направи гърбица, което не беше безвредно за гръбначния му стълб; той страдаше от вътрешна мимикрия и трябваше ежедневно да се бори, за да поддържа редовните функции и нормалната форма на своите повредени органи.

Будзати

Кафка

Съдържание:
Мравките – Les fourmis, 1946
Добрите ученици – Les bons élèves, 1949
Пътуване до Коностров – Le voyage de Khonostrov, 1949
Ракът – L’écrevisse, 1949
Мъртвите риби – Les poissons morts, 1949
Водопроводчикът – Le plombier, 1949
Една тягостна история – Une pénible histoire, 1952
Воайорът – Le voyeur, 1951
Златното сърце – Un coeur d’or, 1949
Блус за един черен котарак – Blues pour un chat noir, 1949
Пустият път – La route déserte, 1949
Купон у Леобил – Surprise-partie chez Léobille, 1947
Синята патка – L’oie bleue, 1949
Мъглата – Le brouillard, 1949
Човекът вълк – Le loup-garou, 1947
Кучетата, желанието и смъртта – Les chiens, le désir et la mort, 1947
Без късмет – Les pas vernis, 1948
Любовта е сляпа – L’amour est aveugle, 1949
Мислителят – Le penseur, 1949
Опасността от класиците – Le danger des classiques, 1950
Статистът – Le figurant, 1949 (less)

Сподели:

Facebook Twitter Email