Nezzo хвали:

   „Лорънс се загледа в дървената плоскост и въздъхна.

   – Вие, сър – каза той на сянката си, – сте невероятен дръвник.”

    Първото, с което успя да ме грабне тази книга, бе не историята й, а начина, по който е написана. Изключително увлекателна на първо място, главите са по страничка или две и те карат да си казваш само още една и после още една.

    Но описанията на всичко в нея са изумителни. Привидно кратки, но толкова добре изразени, че те пренасят директно в ситуацията. Представяш си всичко, сякаш е пред теб. Носи се една заразна нежност от страниците, всички тези красиви описания и ненапразно пропилени думи те заразяват и не можеш да спреш да четеш. А историята започва със смърт. Бруталната смърт на единият от двамата братя Толбът.

   Красотата и спокойствието, които срещнах, уви, бяха само временни. Ужасът започва прекалено рано, прекалено нечестно, прекалено кърваво. И пълното описание на звяра и жервите му могат да доведат изумителни картини в главата ти. Такива, с каквито дори и филм не може да се похвали.

   Едно мога да кажа със сигурност, книгата е изумителна. Думите са просто излишни. Всичко останало оставям във вашите ръце.

Сподели:

Facebook Twitter Email