Чудесни ще да са били годините социализъм в Чехословакия. Икучета ги яли, нивга да се не връщат, биха казали мнозинството хора, които си спомнят тези времена.

  Михаил Вивег разбунва духовете по най-безболезнения начин – със смях. “Чудесни години – кучета ги яли” е великолепен поглед към едни мрачни времена, в които кадърните са мачкани под ботуша на неграмотността, наглостта, безочието, лицемерието и каквото още се сетите.

    Действието се върти около Квидо, а около него се суети шантавото му семейство, което се опитва да си намери място в свят, който не е проектиран за тях. Бащата е изумителен – образован и интелигентен, който минава през ужасии от типа на курс по марксизъм-ленинизъм и включване във футболен отбор, за да получи работата, която заслужава. Която ще го издигне до небесата и ще го срине до будката на портиер. И ще го прати да дялка собствения си ковчег в мазето. Тъща му затъва в тихата си вегетарианска лудост, гарнирана с туристическа обсесия и умерени клептомански наклонности. Майката трябва да бъде спойката между тези остри камъни и особено да смирява умния Гвидо, чийто забележки всеки миг заплашват да взривят семейния мир…

        Още едно мнение има при колегите от “Библиотеката”.

Сподели:

Facebook Twitter Email