Изкуството бъди в човека нови емоции, а технологиите най-често ги изсмукват, сякаш се хранят с тях.

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

     “Дилър на реалности” се появи с доста шум у нас, а личността на Николас Димитров привлече не по-малко внимание. Затова и бързо романът му пререди купчинките от панаира. Сюжетът се развива в близкото бъдеще, когато Сингапур е много различен от строгото си лице днес, повече прилича на кипящ кошер в свят, за който не научаваме чак толкова вън от това, че е продължил стремителното си движение напред в технологиите.

 48501838._SY475_  Във фокуса на книгата е Золтан Варго, дребен мошеник, който се прехранва с корпоративен шпионаж, който получава нова задача, която ще промени живота му. Трябва да проникне под фалшива самоличност в “Транс Реалити”, поредната високотехнологична компания с планове да завладее света, която тъкмо е изкупила веригата автоматизирани цървки, които предоставят илюзорна утеха за хора с всякакви вярвания. Още с първите си стъпки като кандидат за работа Золтан разбира, че има нещо гнило в цялата компания с ръководителите ѝ на отдели, извадени сякаш от различни митологии, но ни се налага да проследим протяжното му изследване на структурата на компанията, за да започне да се обрисува картината на това, което вече знаем от задната страница – че е направен технологичен пробив, който осигурява персонална реалност по поръчка за платежоспособните клиенти. А скоро ще се появи възможност това да се даде на всеки един човек на света – сбъдване на всички желания срещу определена цена, наркотик, който ще направи всички други ненужни.

  Книгата е разделена на три обособени части части. Първата е доста тромава и ми отне няколко дни да пробия през главите, които бавно изследваха компанията и самата личност на Золтан и хората около него. В края обаче очакваният обрат си дойде на мястото, а втората, вече от друго лице, и третата част вече бяха кратки и вихрени – когато вече визията на “Транс Реалити” сработва и светът в захлас очаква да получи всичко в миг – с поглъщането на едно хапче. Но тези илюзорни блянове никога не могат да доведат до нищо добро, разбира се. Революцията обича да изяжда децата си, знаете.

   ”Дилър на реалности” има оригинална идея, която е разработена през фокуса на корпоративната алчност, сексуалната примамка и в крайна сметка атаката към основния човешки блян – религиозната ревност. Но същевременно притежава всички недостатъци на дебютна творба – неравен стил, увисващи изречения, липса на ритмика в повествованието, особено в протяжната първа част, както споменах, която просто не увлича. В края също ме изгуби, защото е нереалистично огромно количество вярващи да захвърлят убежденията си само защото някой им е показал, че са лъжливи – има безброй доказателства за лъжите в основата на всяка световна религия, но това не променя мъртвата ѝ хватка върху умовете, хванати в незряла възраст. Реално обаче човечеството няма как да не загуби ума си при възможността да бяга от света в своите най-добри мигове – и да се пристрасти към това до степен да се загуби в красивата илюзия пред грубата реалност. Затова и романът повдига достатъчно основателни въпроси, с които неминуемо ще се сблъскаме в идните десетилетия.

 Реално не разбрах какъв скандал може да предизвика този роман, нищичко невиждано или стряскащо досега няма в него, но нейсе. Задължително трябва да се споменат страхотните илюстрации на Никита Кравцов и Мария Зволинска, които разчупват смело текста. Очаквам с интерес следващия роман на Димитров, с шлифовка на стила може да създаде нещо наистина интересно.

Сподели:

Facebook Twitter Email