В поредицата “Магика” излезе още едно жанрово заглавие от знаков хорър автор – Джон Сол, с когото досега не се бях срещал, но си купих преди няколко седмици от едни кашони неговата “Сенки”, която ще си чета лятоска на някой плаж. “Дом за разплата” е доста типично за жанра си произведение, което ще се хареса на феновете, но едва ли ще се понрави на странични читатели. Лично аз я поставям на средно ниво, точно около средняшките книги на Стивън Кинг, да речем, като “Дума Ки”.

    В центъра са, очаквано, две деца - 14-годишната Сара Крейн, върху която се стоварват злини една след друга: първо майка й умира, после баща й в една злокобна нощ убива човек при пиянски скандал и блъска и осакатява с колата дъщеря си, и Ник Дънигън, особняк, който чува демонични гласове, които го тикат към чудовищни простъпки. След като баща й отива в затвора, Сара започва да живее в приемно семейство, което е всичко друго, но не и любящо и грижовно към нея, и в новото си училище се среща с Ник. Малко по малко става ясно, че художественият талант на момичето и виденията на момчето имат обща пресечна точка – злокобното имение на учителката им по рисуване, считана от всички в града за вещица, а нещата стават наистина яки с проявлението на паранормални сили у децата. Първата кръв е пролята, а от дълбините на имението се носят все по-ярки видения, които насочват към мрачна, ужасяваща тайна, а покрай разкриването й всички, тормозили двете деца, ще си платят скъпо и прескъпо.

      Сол е четивен и приятен автор, точно за разпускане. В “Дом за разплата”, макар и не акцентирано, той обследва проблема с остракираните деца – осиновени, изхвърлените от социума поради една или друга причина, и колко е важно да има някой до тях, който да ги обича и подкрепя. Според мен слабост на романа е, че самите деца реално останаха изцяло положителни герои, защото, минали през ада, според мен и те би трябвало да озлобеят и да причиняват болка около си. Силни моменти бяха с материализацията на желанията на Ник – особено когато озверял пес се нахвърля върху децата и той буквално го разпаря с нож, който съществува само в главата му.

    Очаквам следващото заглавие в “Магика” – Horns на Джо Хил, с голямо любопитство, да видим дали талантът се е предал по генетичен път.

Сподели:

Facebook Twitter Email