Чудя се дали да ви предупреждавам за тая книга. Мисля, че далеч по-интересно е да се престрашите и да се бухнете в нея без идея какво ви очаква. Ако ви стиска и си падате по откачени фантастики, направо спирайте да четете този текст и си я набавете, пък сетне, ако щете, вижте какво съм написал и дали мнението ви съвпада с моето.

  Ако оставате, да видим какво ни предлага Чарлс Строс. На корицата се е изпъчило демонично наци, имаме и “Архиви на злото”, но пък и доста по-безобидно звучащото “Досиетата на Боб”. От първите страници ще попаднете в небрано лозе, поне аз бях в такова – компютърни термини и нърд сленг се изсипаха с тонове, а без бележките на преводачката (Елена си ги обича, или пък все такива книги си избира да превежда може би?) объркването би било пълно. Обезкуражих се в тия начални петдесетина страници, признавам, но се сетих за онова чудо, наречено “Играч първи, приготви се” и продължих. За щастие.

101869  След като началната паника отмине, нещата си идват на мястото. Добре дошли в Пералнята – бюрократичен ад, сред който неуморно се трудят умни мъже и жени, които защитават планетата от пробиви в тъканта на вселената и призоваването на демони от други измерения, чиято реалност хорър авторите интуитивно са налучкали (основно Строс отдава почит на Лъвкрафт, погрешно изписван с инициалите Х. П., но бял кахър си е това). Светът не подозира, че всеки миг някой гениален математик може да призове кошмарно създание, което да се развихри, а някъде там, в други измерения, се реят и такива абсурдни богоподобни създания, че човечеството би било обречено в миг. Главният герой, Боб, е попаднал в Пералнята по обичайния начин:

Никой дори не ме забелязваше, докато не разработих метода за призоваването на Нярлатхотеп чрез итерация на геометрична крива и без да искам, за малко да изтрия Бирмингам от лицето на света.

 592314  И сега е на предния фронт на битката с… всичко представимо и непредставимо. Която се състои основно във внимателно проследяване на това, което върши по-умната част от човечеството, отсяване на гениите, които дълбаят из сложните математически и компютърни науки, и проследяване дали случайно идеите им не ги доближават до пробив в тъканта на реалността. И ако това се случва, следва светкавична намеса. Геройство? Нищо подобно. По-лошо – рутина, планове и отчети до безкрай.

   Пералнята е съвършената бюрокрация, Кафка би се чувствал в свои води там. Затлачена в правилници, инструкции и безумни формуляри, тя е окована в абсурдно състояние, което Строс иронизира от първата до последната страница. Клетникът Боб е впримчен в мрежа от задължения, които биха отнели здравия разум на всеки с по-слаба психика, а дребното допълнение, че трябва да спасява красива дама, която се оказва забъркана в международна конспирация с извънземен характер, не улесняват хич проблемите му.

  11672703А нацито, ще питате? Има нацисти. Избягали навреме чрез портал към друго измерение, отворен с безбройте човешки жертви в концлагерите. Над тамошната Земя също грее Луна, но чиято повърхност е издълбана така, че да изобразява лика на фюрера (гениална идея на Строс, няма как да не му го призная). Нацистите са имали няколко десетилетия да подготвят отмъщението си (да сме наясно, книгата излиза през 2004 г. и предхожда с доста “Iron Sky”). Строс безмилостно интерпретира и преформатира историята през призмата на борба с окултното, като едновременно гради чудесна сатира, без да ѝ позволява да преминава в чиста гавра, иска се умение за това. Приключението не страда от някои класически клишета, но черният хумор на автора спасява положението всеки път, още повече че той постоянно се самоиронизира по впечатляващ начин.

   В книгата всъщност са две от мисиите на Боб и неговите съратници от Пералнята. Във второто Строс си прави гаргара с абсурдното количество камери, разположени на Острова, като разполагането им се обвързва с нуждата човечеството да бъде защитено от евентуално нашествие на чудовища от друго измерение. И една от функциите на камерите е – чрез инсталиране на допълнителен софтуер – да се превръщат в нападателни оръжия, извлечени от “талантите” на Горгона Медуза и василиските. Един камерен погед – и си парче опушено месо. Яко :) Само дето става напечено (буквално), когато някой хаква системата и поема контрол над камерите…

Не са ли знаели, че единственият невъзможен за хакване компютър е онзи, който работи на безопасна операционна система, защитен е в стоманен сейф и е погребан под тон бетон на дъното на въгледобивна мина, пазен от СВС и няколко бронирани поделения, и е изключен?

   7735170  “Досиетата на Боб” е чисто guilty pleasure. Носи ретро обаянието на ранната компютърна ера и познания в тази област са бонус за читателя, но и без тях след началното объркване всичко си идва на мястото, когато започват бюрократичните гаври и демоничните приключения. Чарлс Строс гради наситено действие, без да отпуска и за миг педала на шегата, хумор и абсурд се смесват в причудлива комбинация, която се чете с удоволствие. Спасяването на света не е леко занимание, особено ако пътем трябва да работиш със сравнима с тази на вогоните администрация :)

  Ревю на книгата има и в “Още един блог за книги”.

Вземи с безплатна доставка.

Вземи с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email