Угнетяващи са тези разкази, но едва ли и може да се очаква друго от сборник с българска диаболична проза от времето между двете световни войни. Съставителката Теменуга Пенчева е подбрала разкази на Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев и (един) на Чавдар Мутафов, като са включени и кратки животописи за всеки един от тях. Няма как да се оспори писателското майсторство, което са вложили, а темите, които се обсъждат, са добре представени на задната корица: “диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието.”

    Световете зад тази корица си приличат – меланхолични, мрачни, смазващи с мощта на злото в тях, с предопределеността на неговия триумф, с герои, които попадат в свръхестествени ситуации, губят ума си и се сблъскват със сили, които отиват отвъд разума. Чест елемент е разстроеното съзнание, което не може да се справи с това, което вижда и му се случва, и се пречупва нерядко. Болести, страдания, смърт… особено смърт много има по страниците, и се случва тя да е истинско облекчение на тежестта, стоварила се приживе. Фолклорните елементи се срещат, но са рядкост, повечето разкази се развиват в отчуждената градска среда, където героите са като дърво без корен, нямат на кого да се опрат и са слаби пред неведомите сили. Забелязва се характерна конструкция, при която разказвачът описва някакво неведомо зло, което извършва деянията си пред очите му, само за да се превърти гледната точка и самият той да се окаже виновникът. Сънищата текат на няколко нива, като често заменят реалността или се вплитат в нея и я задушават.

    Сборникът е кратък и наистина носи една монолитна тежест, която притиска гърдите след прочита. Тези разкази носят духа на своето объркано време, на противопоставянето, което цари в българското общество, на твърде живия спомен от една голяма война и задаващите се облаци на още една, по-голяма. Време на раздор, на антагонизъм, на разделение. И дали причинени от свръхестествени сили, или просто част от житейската тежест, злините, които се сипят, са товар, който малцина могат да понесат. И плащат или с разума, или с живота си.

Сподели:

Facebook Twitter Email