„Направете хобито си работа и ще сте щастливи“. Това е „Елементът“.
Ок, няма да се размине с толкова кратко ревю. Защото тук, в Книголандия, аз съм в своя Елемент и затова ми е уютно. И постигам лесно това, което искам. И получавам облаги от което.
„Елементът“ на Кен Робинсън е поредната книга, посветена на намирането на смисъл в живота. За радост не залита в езотерични измишльотини, а залага на изпитана рецепта – как да промените живота си, без да промените живота си.
Да, няма грешка. Робинсън залага на сигурното – не търсете чак толкова генерална промяна в живота си. Вместо това се огледайте и съсредоточете усилия в онова, което ви иде отръки и в което се чувствате сигурни и щастливи. Елементът било когато „природният ви талант се среща с личните ви страсти“, както искате си го превеждайте.
Малцина са тези, които ще посочат работата си за такова нещо – те очевидно са открили своя Елемент и са в своята стихия. Повечето ще заложат на хобито си, което при пълно отдаване може и да донесе желаното доволство от живота. Естествено, ще има и някои, които ще се лутат, неоткрили това, което ги прави щастливи. Именно към тях е насочена тази книга – да надъха човек да намери своето място, своето „племе“ от хора, с които му е комфортно, да вдъхне душа в това, което прави – и току-виж осъзнал на какво иска да посвети живота си.
Хареса ми акцента на неадекватността на съвременното образование. Все повече стават книгите, в които това се приема като даденост, а не предположение. Класните стаи в този си вид са отживелица, която трябва да бъде трансформирана, за да започнат да излизат адекватни индивиди от нея. И това не може да търпи отлагане. (Вж. “Затъпяване: скритата цел на държавното образование” и “Оръжия за масово затъпяване”).
Имам смесени чувства към подобен род книги. Всички са изляти по калъп, надъхани с позитивизъм, с примери и пак примери, които обаче въпреки всички напъни на автора си остават частни случаи. Защото зад всеки успял със страстта си стоят още повече, които са заложили на нея и са загубили. И плащат дълговете си с бачкане и живот, които са всичко друго, но не и щастливи.
Място за отказване обаче няма. Трябва да се пробва. Знам, че съм намерил своя Елемент на място, дето не съм и подозирал преди две години, да речем. И сега бера плодовете на симбиозата си с него. Потърсете вашия, кой знае де е скрит, дали не е под носа ви?
P.S. Държа и да подчертая изключителното оформление на корицата, която надминава далеч оригиналната. Ето така се прави!
От същия жанр
