Добрият майстор няма нужда от бляскаво, чудато действие, нито от колоритни и странни герои – обикновеният живот, описан от опитно перо, може да предложи достатъчно простор за внушението, което търси. Точно това показва Ричард Русо в „Емпайър Фолс” – кротък, красив и с бавно, почти монотонно действие роман, с далеч не най-привлекателните герои на света, ситуиран във възможно най-скучното градче (неясно защо напомнящо ми силно на Честърс Мил от „Под купола” на Кинг)… и все пак мощен, красив и запомнящ се с дълбината, до която героите му представят не само типичната Америка, но и типичните драми в човешкия живот, сякаш почти неизбежни. Роман, отражение на живота, до степен да не си сигурен дали гледаш в огледалото или през прозореца.
Емпайър Фолс е забравено от бога градче в прекия смисъл на думата – някога с процъфтяваща индустрия, едно по едно предприятията са затворили врати и хората малко по малко или са се изнесли, или са се примирили, че са в капан. Над селището като същи абсолютен монарх властва остарялата хедонистка Франсин Уайтинг, която притежава в общи линии всичко заслужаващо си, а в миналото й се крият обичайните драми на богатите – антагонизъм от брака заради пари, изневери, отчужденост от децата. Франсин е като зла врана, но има парите, които помагат да се закърпи това и онова, за да може Емпайър Фолс да се движи, макар и бавно, по реката на времето. Но и тя се затлачва малко по малко, макар наводненията винаги да са възможни.
В центъра на действието обаче е един свръхобикновен човек – съдържателят на местния грил-бар Майлс Роби. Човек, който никога не е успял да устои себе си, никога не е налагал мнението си, винаги е избирал да се движи по линията на най-малкото съпротивление. Затова сега е на дъното – зарязал следването си заради мъгляво обещание от дъртата кукумявка Уайтинг един ден заведението да стане негово, в процес на развод с жена си, която го е зарязала заради напомпан папуняк, собственик на фитнес салон, отчужден от дъщеря си, в посока към конфликт с някогашен свой приятел, сега местното тъпо ченге, с отвратителен баща, незараснала рана от смъртта на майка му… и още куп неща. Човек, оплетен като пиле в кълчища, и на тези 600 страници Русо съумява да се вмъкне в живота му, в живота на околните му, и да изгради роман, който си заслужава. Мисля, че единственият пряк аналог, който се сещам, е „Вакантен пост” на Джоан Роулинг, същите уж обикновени хора сред обикновена обстановка, от които се получава чудесна литературна сплав.
В „Емпайър фолс” почти няма драматични обрати, само към края действието малко лудва. Иначе си тече тихо и монотонно като някоя широка и отегчителна река, но това не доскучава, напротив – точно роман, какъвто исках да чета през почивката си. Освен чиста семейна драма и социална сатира, Русо добавя и щедри щипки хумор основно в образа на социопатичния баща на Майлс, който има до такава степен липса на задръжки в преследване на личния си интерес, че е направо невменяем в дефицта на каквато и да е емпатия към традиционния морал и задръжки. Колоритният дядка стига дотам да омае свещеник с деменция, за да го подмами да избягат към крайбрежно градче с църковни пари – толкова е луд тоя чудак.
Ричард Русо работи с много малко на брой герои, но ги завързва в доста причудливи комбинации. За почуда те не звучат изкуствено, а сякаш написаното е буквално хроника на преживелиците на хора от реално съществуващо градче. Сред страниците има болка, има щастие, има сълзи, има и смях – а миналото на всички тези герои също наднича зад тях, за да изиска своето. И всеки трябва да поеме по пътя, който сам е избрал – или по който е бил тикнат, – без да се колебае, защото в малките градчето миналото има навика да хапе без жалост. И нищо не остава незабравено.
Преди да зачета книгата, в Goodreads срещнах доста мнения срещу качеството на превода и вероятно заради това, без да искам, му обърнах необичайно голямо внимание. Ами прави са, определено още една основна редакция би оправила куп грапавини, които дразнеха вниманието. Това ме възпира и да дам максимална оценка на книгата, която обаче твърдо си заслужава четенето.
От същите жанрове
