Не знаех, че има такова чудо “тийн хорър”, признавам. Но тъй като в последно време съм се запалил яко по смислен “янг адълт” като “Игрите на глада” и “Живият хаос”, реших да пробвам и това чудо. И никак не сбърках, все пак марката “Колибри” рядко подвежда.

  “Флорънс и Джайлс” на Джон Хардинг е история за две деца, една мрачна къща, отсъстващ чичо, болен приятел, две гувернантки, едната мъртва, другата вещица, куп шпиониращи огледала и още неща. С действие, което от приятен детски разказ внезапно става много сериозно, със страховит край и само леко недоверие: “И това е за деца?”

   Флора е момиче с огромно въображение, заключено в света на книгите. Дори не се предполага да може да чете, тъй като нейният настойник смята, че образованието само  разваля жените. Освен книгите, единствената й страст е братчето Джайлс, който не се справя добре с живота в друг град и е върнат скорострелно за домашно обучение. Странен инцидент с първата гувернантка, завършил с удавянето й, води в имението г-ца Тайлър. Тя бързо започва да оплита Джайлс в мрежа и Флора е убедена, че се подготвя да го отвлече. Още повече, че гувернантката е с тъмно минало, не яде, не спи и по цели нощи пее странни неща над леглото на момчето. Населила е всички огледала в къщата със своя образ и през тях следи действията на Флора. Единствен съюзник на момичето е влюбения в нея съсед Тео, чиято астма го прави силно уязвим, а поетичните напъни – трагичен.

   Сред мрачната къща с много огледала тече битка, която малката Флора трябва да спечели на всяка цена, или ще загуби брат си. Нищо не е забранено в тази битка. Дори и да продадеш душата си на дявола.

   Джон Хардинг е написал нещо страхотно, леко и непретенциозно, което силно ми допадна. Още повече, че разказът се води от името на Флора, която, обсебена от книжния си свят, постоянно измисля нови думи, с които изпъстря мислите си (в тази връзка поздравления за преводача Владимир Молев). Само вижте колко красиво са преведени: окнижени лавици, отново се всериозничи, остихотворил е езика, шекспирам нови думи, мен ме беше библиотекирала… Четенето на книгата е възхитително приятно и за тъга свършва доста бързо.

Сподели:

Facebook Twitter Email