Още едно изключително ревю на популярния блогър Бла след “Анита – рецепта за слаба ерекция”:
Книжният пазар у нас като че ли не се влияе от кризата – поне на пръв поглед. В България непрекъснато се издава какво ли не, а тиражите, въпреки че са твърде отдалечени от западните, понякога достигат повече от задоволителни числа. И все пак, под “какво ли не” и под “задоволителни числа” не се има предвид нито разнообразие, нито същински бестселъри. Имаме по-скоро капризни хитове – спорадични, подвластни на социалните настроения и (безсрамно ниските ни) стандарти. Предпочитат се преходни и боклучави книжлета: булеварден entertainment, глупава езотерика и таблоидни биографии. На този фон наличието на стабилна литература за еволюция, рационализъм, скептицизъм и науката in general остава някъде назад. Прекалено назад.
Разбира се, има изключения, разчитащи на сигурната популярност (да речем: Карл Сейгън, Стивън Хокинг или Брайън Грийн), но къде са Майкъл Шърмър, Даниъл Денет, Рой Спенсър, Филип Плейт, Сам Харис, Кристофър Хичънс, Джеймс Ранди и по-голямата част от библиографията на Ричард Докинс?
Именно в тази поредица от големи имена ще споменем Мат Ридли, британски автор и журналист, който също е от хората, чието отсъствие по родните книжарници е едновременно културно и интелектуално престъпление. Слава Зевсу, поне една от творбите му вече си е проправила път насам. “Геномът” (с подзаглавие “Автобиография на един биологичен вид в 23 глави”) разглежда хем сложна, хем безкрайно обаятелна тема и то под ъгъл, който печели допълнителния читателски интерес със своя нестандартен и дори провокативен подход.
“Геномът” е преди всичко биография на генетиката – всяка глава съдържа увлекателни факти (научни, но и исторически) и детайли за свойствата на наследствеността, както и до познанието, което имаме днес благодарение на разкодирането на гените; знание, което се съдържа в милиони кодове, които още дълги години ще проучваме, за да можем да твърдим, че познаваме тайните на генетиката изцяло.
Точно така – вратата е отключена и открехната, минали сме прага и приблизително сме наясно с потенциала на ДНК, но сме далече от пълната ерудиция по въпроса. Ридли отделя специално внимание на голяма част от най-важните функции и програми, заложени в генома, като си позволява и известна спекулация с част от нещата, които все още не са докрай изяснени. Най-интригуващи, поне за мен, бяха главите (броят им не само отговаря находчиво на броя на хромозомите, но и е до известна степен съобразен с хромозомните характеристики), посветени на раковите заболявания, евгениката, гена на интелигентността и откриването на коварните приони.
Накрая, след като и последната страница е отгърната, един (колкото страшен, толкова и обнадеждаващ) извод се загнездва в съзнанието ти: геномът действително е програма, от която зависиш изцяло и която е кодирала целия ти биологичен живот… но геномът не е константа и е способен да се манипулира, адаптира и променя, което за песимиста може да е “ебаси тъпото”, но за един рационален оптимист като мен е чисто и просто “ебаси якото”.
При все сложната материя, “Геномът” е обогатяващо, достъпно и увлекателно написана книга, която заслужава присъствието си във всяка библиотека. Същото важи и за другите книги на Ридли (примерно “The Red Queen: Sex & The Evolution Of Human Nature” и “The Origins Оf Virtue: Human Instincts & Тhe Evolution Оf Cooperation”), така че заклевам издателите ни да си размърдат предпазливите и закостенели задници. Мерси предварително.
P.S. Позволявам си да вмъкна само, че една от най-добрите книги на Ридли – “The Rational Optimist: How Prosperity Evolves ” мина наскоро през ръцете ми и се надявам в обзорим срок да ощастливи Бла и другите хора, които искаме сериозни книги по рафтовете на книжарниците.
