Като пиле в кълчища

   Няма по-подходяща поговорка за сумиране на “Голото къпане” на Карл Хайасън. Главният герой в нея – пишман биолог, пишман корумпняк, пишман съпруг и най-вече пишман убиец – започва да се оплита от първите страници и в крайна сметка се оказва в най-безумното възможно положение, затънал с двата крака в брутална каша, от която измъкване няма. Но няма и най-малък шанс да ви стане жал за него, Хайасън се е погрижил добре за това.

   Отдавна не бях чел хубава хумористична книга, която не е фентъзи или фантастика. “Голото къпане” е криминален разказ, в който е вплетено точно нужното количество смях, така че да не тежи, да не става гротеска и абсурд. Хайасън има лек и четивен стил, умее да иронизира, а когато е нужно – да преминава в откровен зъл сарказъм. И разказва спокойно, бавно, без да бърза, точно както героинята му планира своето перфидно отмъщение.

   Историята е проста и може да се случи на всеки . Чаз Парони е т.нар. биолог с диплома, получена по лесния начин, който услужливо подправя доклади за нивото на замърсяване в една защитена местност, за да може работодателят му безнаказано да си изхвърля отпадъците там. За тези услуги той печели добре, макар да му се налага дори да ходи в блатата, нещо безкрайно противно за него, мразещ всичко живо и мърдащо. По добро стечение на обстоятелствата Чаз е успял да омае красавица със солидно богатство зад гърба си – Джоуи, – която обаче предвидливо държи съпруга си далеч от парите си. Бракът им приключва в една дъждовна нощ на борда на луксозен круизер, на който трябва да отпразнуват втората годишнина от сватбата си. Чаз иска да извърши перфектното убийство и я бутва зад борда, а после – ни лук ял, ни лук мирисал – разказва на разследващите сълзлива история, гарнирайки я с убедителни подробности.

    И тук проблемите му започват. Джоуи оцелява по чудо (няма да ви кажа как, оставям да се посмеете), и, спасена от бивш полицай-самотник, започва да планира перфектното отмъщение, основната част от което е да накара своя благоверен да полудее. От друга страна, мрачен детектив, сам заплетен в проблем със своите домашни любимци – два питона, които успяват да избягат – започва да души около биолога, убеден, че нещо около “самоубийството” на съпругата му не е наред. От трета страна, работодателят на Пърони – местен бизнесмен с опит в мафиотството – му праща огромната горила Ърл да го пази. Ърл е умствено и телесно осакатен индивид със страст по създаване на градини от надгробни кръстове, но по протежение на романа ще преживее истинска трансформация – в ущърб на Пърони, разбира се. От четвърта, любовницата на Чаз настоятелно го притиска за внимание, но в крайна сметка, откривайки истината за случилото се със съпругата му, се обръща срещу него, а женският гняв е страшно нещо.

    Роман, перфектен за четене на плажа, но и в зимните вечери идва добре като чай с малко ром – лек, отпускащ и създаващ чудесно настроение. От “Екслибрис” ми казаха, че ще издават и други книги на Карл Хайасън, със сигурност ще чета и тях, чисто и неподправено удоволствие, каквото трябва да бъде една книга с подобен прицел.