Няма по-подходяща поговорка за сумиране на “Голото къпане” на Карл Хайасън. Главният герой в нея – пишман биолог, пишман корумпняк, пишман съпруг и най-вече пишман убиец – започва да се оплита от първите страници и в крайна сметка се оказва в най-безумното възможно положение, затънал с двата крака в брутална каша, от която измъкване няма. Но няма и най-малък шанс да ви стане жал за него, Хайасън се е погрижил добре за това.
Отдавна не бях чел хубава хумористична книга, която не е фентъзи или фантастика. “Голото къпане” е криминален разказ, в който е вплетено точно нужното количество смях, така че да не тежи, да не става гротеска и абсурд. Хайасън има лек и четивен стил, умее да иронизира, а когато е нужно – да преминава в откровен зъл сарказъм. И разказва спокойно, бавно, без да бърза, точно както героинята му планира своето перфидно отмъщение.
Историята е проста и може да се случи на всеки
. Чаз Парони е т.нар. биолог с диплома, получена по лесния начин, който услужливо подправя доклади за нивото на замърсяване в една защитена местност, за да може работодателят му безнаказано да си изхвърля отпадъците там. За тези услуги той печели добре, макар да му се налага дори да ходи в блатата, нещо безкрайно противно за него, мразещ всичко живо и мърдащо. По добро стечение на обстоятелствата Чаз е успял да омае красавица със солидно богатство зад гърба си – Джоуи, – която обаче предвидливо държи съпруга си далеч от парите си. Бракът им приключва в една дъждовна нощ на борда на луксозен круизер, на който трябва да отпразнуват втората годишнина от сватбата си. Чаз иска да извърши перфектното убийство и я бутва зад борда, а после – ни лук ял, ни лук мирисал – разказва на разследващите сълзлива история, гарнирайки я с убедителни подробности.
И тук проблемите му започват. Джоуи оцелява по чудо (няма да ви кажа как, оставям да се посмеете), и, спасена от бивш полицай-самотник, започва да планира перфектното отмъщение, основната част от което е да накара своя благоверен да полудее. От друга страна, мрачен детектив, сам заплетен в проблем със своите домашни любимци – два питона, които успяват да избягат – започва да души около биолога, убеден, че нещо около “самоубийството” на съпругата му не е наред. От трета страна, работодателят на Пърони – местен бизнесмен с опит в мафиотството – му праща огромната горила Ърл да го пази. Ърл е умствено и телесно осакатен индивид със страст по създаване на градини от надгробни кръстове, но по протежение на романа ще преживее истинска трансформация – в ущърб на Пърони, разбира се. От четвърта, любовницата на Чаз настоятелно го притиска за внимание, но в крайна сметка, откривайки истината за случилото се със съпругата му, се обръща срещу него, а женският гняв е страшно нещо.
Роман, перфектен за четене на плажа, но и в зимните вечери идва добре като чай с малко ром – лек, отпускащ и създаващ чудесно настроение. От “Екслибрис” ми казаха, че ще издават и други книги на Карл Хайасън, със сигурност ще чета и тях, чисто и неподправено удоволствие, каквото трябва да бъде една книга с подобен прицел.
Звучи много изкусително. Но има два фактора, които ме спират в момента – американски автор, не ми е по джоба. Не знам защо, но все не нацелвам подходящите книги на американски автори. А доста проби направих. Но няма опасност да се откажа завинаги, защото съм запланувала “Тайнственият благодетел” на Джийн Уебстър. Смятам, че няма шанс да ме разочарова. Само чакам да влезем във февруари, че да започна розова диета с любовни истории предпразнично. А за другия фактор – като (ако) забогатея. В момента съм склонна да давам пари само за книги и автори, в чиито качества съм сигурна. Добре, че има панаири на книгата, че иначе – още по-лошо.
Въпреки, че ти премълчаваш спасяването на Джоуи, от издателството не са се стърпяли и са написали на сайта си. Който не иска да знае – да не чете там.
Изчакай до лятото – чудесна е за плажа, наистина! И не исках да издавам, не знаех, че го пише, много е яко
Щом казваш, че има лятно ухание, вярвам ти. Тя сама ще ме намери. При мен е така – точните книги идват, когато имам духовна нужда от тях.
Но няма да е на плажа. За последните 17 години съм плажувала само веднъж и то покрай един семинар. Както казва Еркюл Поаро – всички са еднакви, като парчета месо на скара.
Пък и като видя голям воден басейн, едва успявам да си затворя устата. Толкова неудържимо ме привлича водата, че не бих могла да се концентрирам върху книга, когато Черно море или Дунава са от другата страна на страниците.
И понеже е зима: “На изток хоризонтът се отдели с тънка кървава жичка и денят се показа в малките седефени облачета. Над далечната планина се топяха розови пари. По плещите и пламна алена светлина, откри се гигантският и гръб, светнаха върховете и, загоря снегът по тях. Слънцето се показа и по заскрежената гора засвяткаха хиляди блясъци, сякаш тя беше посипана със стъклен прах.” – “Несполука” – Емилиян Станев