…А трябваше аз да ида при него и да го взема под крилото си, но какво направих вместо това? Пратих го в Книговището, в клетката на лъва. В град на особи, които печелят от литература, пинтии и мръсници! Град, пълен с издатели! По-добре да го бях проводил с камбанка на шията в гора с върколаци…
Когато се появи такава книга, аз лудвам, без майтап. Започвам да звъня и пиша на приятелите си, да поствам бясно цитати от нея, на срещи по каквато и да е тематика да я споменавам и да правя понякога виртуозни връзки между темата на разговора и нещо сред страниците й. Погледът ми се влудничава, отвътре ми е някакво странно, а следващите книги, които чета, заобикалят внимателно и на пръсти поразените от опасната книга области в мозъка ми, за да оцелеят. Обичам книги, в които всичко е книжно, героите са книгоманиаци, а “Градът на сънуващите книги” на Валтер Мьорс е толкова претъпкана с литература, че направо прелива. Хумористично фентъзи с огромен размах, което според мен ще достави искрено удоволствие на всеки един запален читател, защото ще насити онова, изглеждащо сякаш ненаситно желание за четене и дишане на книги. Смело мога да кажа, че “Градът на сънуващите книги” е за маниаците на четенето изобщо това, което е “Пътеводител на галактическия стопаджия” за маниаците по космоса и фантастиката.
Използвам думата “Книговище” от куп време, така наричам дома си, заринат в книги, или списъците с книги в блога. Но тук, в този роман, Книговището е един невероятен град, какъвто не съм срещал. В следващите редове ще има повече цитати, отколкото мои думи, защото размахът на автора е абсолютно непредаваем. Ето как Мьорс описва града:
В Книговището има повече от пет хиляди официално регистрирани антиквариата и на око още около хиляда полулегални книгопродавници, където освен книги се предлагат алкохолни напитки, тютюн и опияняващи дроги и аромати, чиято употреба, както казват, усилвала радостта от четенето и концентрацията. Броят на пътуващите търговци едва ли може да се пресметне. На подвижни сергии, ръчни талиги, чанти през рамо и градински колички те продават всевъзможни печатни произведения. В Книговището съществуват над шестстотин издателства, петдесет и пет печатници, десетки мелници за хартия и непрекъснато никнещи работилници, в които се произвеждат оловни букви и печатарско мастило. Има магазини, предлагащи книгоразделители и екслибриси, каменоделци, специализирали се в стойки за книги, има дърводелци и мебелни магазини, затрупани с библиотеки и поставки за четене. Има оптици, които майсторят очила и лупи за четене, а на всеки ъгъл са кафепродавниците с откритите си камини, където непрекъснато текат авторски рецитали, ден и нощ.
Точно в този град пристига и главният герой Змей Митоблудни, динозавър от Драконовите планини, разбира се, поет, но без нищо издадено все още (почти като нашенските поети, а!), който пренася скъпоценен ръкопис с най-талантливото произведение, писано някога, което получава в наследство от свое поетичен кръстник Данселот Сричкоплетни. Мисията на Змей е да открие неговия автор, когото Данселот неблагоразумно запраща в Книговището и после горко се кае с думите, с които започва този текст. Змей Митоблудни си няма и идея къде е попаднал, но скоро започва да съзнава смазващите мащаби на литературния град, наречен Града на сънуващите книги.
Ето ги, значи, Сънуващите книги. В този град така наричаха антикварните книги. За търговците те не бяха нито съвсем живи, нито съвсем умрели, а пребиваваха в междинна фаза, като в сън. Истинският им живот е преминал, предстои разложение и те дремят с милиони и милиарди по лавиците, сандъците, мазетата и катакомбите на Книговището. Но когато търсеща ръка посегне и отвори една от тях, когато някой ги купи и вземе, те се събуждат за нов живот.
А какво ли няма в този град…
Имаше приключенски романи, допълнени с кърпичка за попиване на потта. Романи на ужаса с изсушен валериан между страниците, ако на някого напрежението дойде в повече. Книги с тежки ключалки, заключени от цензуриращите отряди на Наттиффтоффите. (Купуването разрешено, четенето забранено!) Една книжарница предлагаше само полупроизведения – ръкописи, които свършваха насред нищото, защото авторите им междувременно са починали. Друга предлагаше само книги за левичари, писани на огледален шрифт. Трета – романи, чиито главни герои са насекоми. Видях антиквариат, който се посещаваше единствено от джуджета с руси бради и превръзка на едното око.
Книговището е град на чудесата. Там провалилите се поети живеят в дупки и пишат бездарни стихове срещу жълти стотинки за присмиващата им се тълпа, там е и Отровната улица на наемните критици. Там са и леговищата на Ловците на книги – тежко въоръжени и бронирани воини, които издирват ценни ръкописи в катакомбите и дълбините под Книговището. Под града е истината, не на повърхността – безброй километри тунели, коридори, подземия, пълни с книги, с капани, с чудовищни животни, с еднооките и зловещи Книгосъздания, както и с най-голямата опасност – Краля на сенките, който преследва Ловците на книги и ги ликвидира заради тяхната алчност и агресивност.
Да си Ловец на книги е изключително опасна и поради тази причина много разпространена професия, дори и след като великият Колофоний Дъждосиянието започва да вади една след друга свръхценни книги от подземията, използвайки само познати нему методи и умения, същевременно буквално воювайки с всички останали Ловци, които искат да го премахнат.
Змей Митоблудни тепърва ще опознае литературния свят на Книговището – алчните книготърговци, шантавите езотерици, злите литературни агенти, докачливите автори… предстои му да изпита на гърба си цялата Тъмна страна на книгите и да попадне в подземията, където във вихрени приключения ще разкрие както истината за Книгосъзданията, така и мрачната тайна на Краля на сенките. Но долу ще получи и рани и болки, невъобразими, когато си мислим за книги. Защото Книговището е изградено буквално върху останките на мрачно, страховито минало, в което са властвали книгонавтите:
Книгонавтиката е книговищката разновидност на алхимията. Книгонавтите са отчасти учени, отчасти лекари, отчасти шарлатани и антиквари, които създали своя организация. Печатарството, антикварството, химията, биологията, физиката и литературата пагубно се слели със заклинателната магия, пророчествата, астрологията и други измишльотини, а това, което се родило от този съюз, напълнило цели библиотеки със страховити писания.
Наследство от тези времена са Опасните книги…
Вероятно началото на Опасните книги е поставено, когато един книжен пират разцепил черепа на друг пират с тежка книга. И в този исторически миг станало ясно, че книгите са потенциално опасни! Оттогава методите за умъртяване с литература непрекъснато се умножават и усъвършенстват през вековете.
Подземията са пълни, препълнени с Опасни книги, а често те се появяват, наглед невинни по рафтовете на книжарниците, дебнейки невнимателни купувачи. Има много видове Опасни книги: Книги-клопки, пълни с чудновати и летални механизми, задействащи се при отваряне, Токситомове, импрегнирани с всякакви страховити отрови, съществуват и Аналфабетските терористични книги, създавани от секта, мразеща “изреченията, абзаците, главите, романите, всякаква форма на проза, всякаква лирика и изобщо всичко написано черно на бяло”. Говори се, че в дълбините на Книговището има и живи книги, и летящи такива, но кой ли може да знае….
Не мога да предам и малко от това, което се случва сред страниците на “Градът на сънуващите книги”. Който иска, нека я чете като забавна книга, който иска, нека я приема като метафора на един бранш, който си има доста кривини и мръсни тайни – аз лично така я четох и се скъсах да се смея, защото Мьорс безсрамно изтипосва съвременната литература, олекотяването й и превръщането й в жалко подобие на кинкалерия. Дори на едно място той влага в устата на един от героите си следните мрачни думи, които са адски истинни:
Проблемът е, че за пари – за много пари! – не ни трябва грандиозна и гениална литература! Имаме нужда от ширпотреба. Нискокачествена, безвкусна, булевардна. Все повече и повече. Все по-дебели и нищо неказващи книги. Важна е само продажбата на хартия. Не думите върху нея.
Приятели, няма да кажа и една лоша дума за тази книга, защото ми достави неизразимо удоволствие, дойде точно в адски напрегнат момент, предбазарно, и успя да ме извади от забиването в непрестанна напрегната работа. Не мога да изкажа благодарността си към изд. “Оргон”, които след невероятния “Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс осигуряват още едно книжно бижу, което ще препрочитам пак и пак, а само като видите фантастичните илюстрации, разбирате за какво говоря.
СИЛНО ПРЕПОРЪЧВАМ!
Прочетох съдържанието на 4-та корица. Звучи ми банално, дори приказките, които едно време четях, бяха в пъти по-интригуващи. Но ще я прегледам. Толкова еуфория за една книга, все едно е роман на Кафка ?!?
Вече разбрахме, че не щеш да я четеш, щото аз съм писал за нея, що се мориш да пишеш още?
До колкото изнамерих из дебрите интернетски, има още 4 книги от същата вселена, като Градът… конкретно е точно в средата на поредността на издаване. Дали ще видим другите скоро, някога, въобще?
Да, има още книги, но са си отделни романи, този си беше напълно самостоятелен или поне няма как да хвана връзки с предните. Иначе се надявам и другите да се издадат, но предполагам, че силно зависи от това как ще се приеме този – а на мен ми се иска да се приеме добре, чудесен е!