Не е зле да си пуснете Prodigy (примерно ”Firestarter”), това е идеалният саундтрак за “Играта” на Андерш де ла Моте – точно тях слушах, докато я четях. Не съм голям фен на трилърите, но откакто прочетох изключителната “Милениум” на Стиг Ларшон, това започна да се променя. “Game, Buzz, Bubble” е също хитова шведска трилогия и очаквах с нетърпение да ми падне в ръцете – веднага трябва да кажа, че поне с оглед на първата част паралели с Ларшон могат да се правят (социалната критика и политическите интриги), но не бива да се прекалява с тях. Андерш де ла Моте в написал книга повече в стил “Боен клуб” на Чък Паланюк, но ориентирана изключително към действието, към напрежението, към шеметното развиване на сюжета в нови, неочаквани посоки.

  16130358 Хенрик HP Петершон е типичното дребно тарикатче, но с малко повече ум и комбинативно мислене от средния уличен гамен. Една сутрин във влака младежът забелязва забравен телефон и мигом решава да го тафи – само дето чрез него някой настойчиво започва да го кани да се включи в някаква Игра и дори се обръща към него по име. HP решава, че негов приятел му прави номер, но се съгласява – следвайки указанията, той извършва дребна простъпка, която се оказва малката крачка, след която връщане няма. Екосистемата на Играта се оказва мистериозна виртуална реалност, в която съгласилите се да участват Играчи изпълняват градиращи по трудност задачи (започващи от хулиганство и отиващи към тежки престъпления), те се записват на клипове, които анонимни зрители гледат срещу заплащане и гласуват за най-добрите. Младежът се зарибява яко по Играта, следва стриктно указанията на Водача и започва да трупа рейтинг и пари, а славата, която получава, му действа като дрога – смотаният и негативен към всичко хлапак внезапно се усеща значим и способен на всичко. Разбира се, това възходящо развитие води до все по-опасни задачи, докато HP се оказва забъркан в твърде сериозни проблеми, конфронтира се с тайнствения Водач и бива поставен на прицела на другите Играчи.

3758    Успоредно с приключенията на момчето, Моте проследява и доста по-скования в правила живот на сестра му Ребека, професионален охранител с мрачен характер, която е преследвана от инцидент в миналото си. Напрежението в работата ѝ нараства след поредица от проблеми, които сякаш следват някаква зададена схема за създаване на хаос в обществото. Логично, в един момент тя разбира, че животът на брат ѝ е застрашен и се опитва да му помогне, но това влиза в пряка конфронтация със стриктното ѝ отношение към работата. А залогът внезапно се е вдигнал твърде много.

   18277930Двете линии на действие се допълват добре – шеметната бързина, с която HP напредва в мисиите си в Играта, е балансирана с по-умереното и обрано развитие при Ребека. Разбира се, в един момент поредната мисия на момчето го изправя срещу сестра му и тогава става наистина забавно, но няма да издам нищичко. Андерш де ла Моте си знае работата и умело създава както чисто забавна на едно ниво книга, така и прокарва много по-сериозни теми на заден план – дигитализацията, възможностите за манипулиране на общественото мнение, лекотата, с която добре направлявана поредица от наглед незначителни и несвързани престъпления може синергично да доведе до кошмарни последствия. Без да издавам – HP и сестра му са набъркани в много по-голяма игра с политическа окраска.

   Трябва да отбележа, че преводът на Любомир Гиздов следва духа на шведския оригинал – речта на героите е изпъстрена с неологизми и думи на английски, които не са преведени изрично, защото са нормална и дори неотделима част от речника на съвременните млади, запалени по смартфоните и компютрите, по социалните мрежи, YouTube, игрите и приложения.

   Тия дни започвам да чета “Buzz” с работно заглавие “Тръпката” - краят на “Играта” обърна всичко с главата нагоре и нямам търпение да видя какво се случва. Очаквам цялата трилогия да излезе на български до края на май.

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email