След като прочетох двата сборника на Йорданка Белева – “Надморската височина на любовта” и “Ключове”, които толкова ми харесаха, просто трябваше да надникна и в поетичната ѝ книга с енигматично заглавие “Ѝ”. И ето какво ме впечатли:

по пълнолуние
вие наум
и целува луничките ѝ

——

тя да му показва
избрани моменти
от самотата си

той да се влюбва в тях
докато станат и негови

——-

тя се завръща чужденец
безземна и беззвучна

и в бащината къща
и в майчината реч

—-

всеки път е така:
излиза от любовта с десен крак
три пъти се завърта за щастие
ако забрави нещо никога не се връща
не е на добро да се връщаш
ако веднъж си излязъл
после тръгва все едно накъде
любовта няма посоки
и навсякъде си изгубен
—-

целува сякаш жонглира с горещи факли

знаеш ли колко устни е запалвала
докато се научи

Още за стихосбирката може да прочетете в “Култура”.

Посетете и блога на Йорданка Белева.

Сподели:

Facebook Twitter Email




0 коментара »