След като прочетох двата сборника на Йорданка Белева – “Надморската височина на любовта” и “Ключове”, които толкова ми харесаха, просто трябваше да надникна и в поетичната ѝ книга с енигматично заглавие “Ѝ”. И ето какво ме впечатли:
по пълнолуние
вие наум
и целува луничките ѝ
——
тя да му показва
избрани моменти
от самотата си
той да се влюбва в тях
докато станат и негови
——-
тя се завръща чужденец
безземна и беззвучна
и в бащината къща
и в майчината реч
—-
целува сякаш жонглира с горещи факли
знаеш ли колко устни е запалвала
докато се научи
Още за стихосбирката може да прочетете в “Култура”.
Посетете и блога на Йорданка Белева.