Сензационните теории имат едно лошо свойство – почти винаги са неверни и лесни за опровергаване. Имах личен интерес към “The End of the Free Market: Who Wins the War Between States and Corporations?”, която развива тезата, че държавите превземат управлението на корпорациите и започват да ги използват за свои политически и икономически цели. Дипломната ми работа бе посветена точно на обратния процес – на приватизацията на държавната власт от страна на едрия бизнес и ми бе интересно какво съм пропуснал.

   Иън Бремер прави преглед на актуалното състояние на икономиките на Китай, Русия, Япония, Индия, арабските държави, няколко европейски. Нещо да ви липсва? Да, САЩ остават почти изцяло вън от анализа му. Защото не пасват на тезата му за засилено влияние на държавните корпорации, които имат осигурени пазари и привилегии. А без най-голямата  световна икономическа сила за какви глобални изводи можем да говорим?

   Силата на анализа на Бремер е безспорно в енергийния сектор и в частност добива на нефт и газ. Той убедително доказва, че в тази област наистина държавите взимат все по-сериозен превес и са уместни съмненията, че в бъдеще тази дейност ще бъде окончателно узурпирана от тях. Тезата, че корпорациите са маши на държавната власт, е лесно доказуема и по отношение Китай и Русия, отчасти и в арабските режими, но не и повсевместно и навсякъде.

   Свободният пазар щял да умре според Бремер. Това е възможно, но не и без огромното влияние на САЩ, които изсипват милиарди за субсидиране на собствения си бизнес. Което, съгласете се, не е най-пропазарната мярка, нали?

Сподели:

Facebook Twitter Email