Точно преди година имах челен сблъсък с неочаквано добрата “Море на призраците” на Алън Камбъл, която стъписва с отровната си атмосфера, налудничавите бродещи по дъното удавници, воюващите помежду си могъщи магьосници и орденът телепати, които са ги поробили… и които тъкмо са разбрали, че едно сляпо момиче може да ги погуби в миг. Още отсега предупреждавам, че ако не сте чели първата част, всичко написано тук ще ви е безсмислено, препоръчвам да видите ревюто за първата и да си набавите книгата, ако ви е втръснало от джуджета, благородни двубои с мечове и прочуствени пиршества.

  20764005  “Изкуството на лова” започва там, където свърши предната част, в която нароченият за главен герой Грейнджър е надянал вълшебна броня, държи още по-вълшебен меч и тъкмо е спасил дъщеря си от сигурна смърт. Намеренията му да се грижи за нея са бързо осуетени и той се озовава впримчен в голямата политика – унмерите са напът да се въздигнат отново след геноцица и робството, което хаурстафите са им причинили. Примката става още по-жестока, когато се разбира, че да притежаваш този меч е като да имаш оня проклет пръстен от Толкиновата класика – обсебва те и ставаш негов роб. Камбъл дегероизира напълно своя смел войн, с което печели симпатиите ми, излиза изцяло от клишето, но няма да издавам повече, само ще споделя, че по едно време Грейнджър силно заприлича на героя на Стоян Авджиев от “Манифестът на един бог”, доста стряскащо.

   Унмерите имат Янти на своя страна, поне докато е влюбена в принц Марквета, но пък вендетата на прогонения унмерски лорд Конквилас също виси над тях – той е човекът, убил преди векове една надменна богиня и нейният баща идва да поиска кръвнината си. Именно заплахата от това божество формира основната интрига във втората книга от поредицата – неговите дарове за унмерите им позволяват да атакуват смело столицата и да си върнат властта, пак очакването за появата му предопределя организирането на гладиаторски борби, които събират на една арена всички главни герои. И става една…

    В научната част има развитие, но малко – Маскелин продължава да разнищва основите на магията и проклетите шишенца, които безспир изсипват отровна саламура в морето, потапяйки малко по малко обречената суша. Именно с него е най-зловещото приключение в книгата, развиващо се върху превърнат в гигантско чудовище с размерите на остров човек, пленен от същество, изпълзяло от кошмарите на Лъвкрафт навярно. По тия страници книгата си е чист хорър и тръпката е изключителна, Камбъл има шокиращи идеи и точно те отличават “Хрониките на Гробарите” от всички други фентъзита, които съм чел.

   При всичко добро, казано до момента, “Изкуството на лова” не притежава и капка самостойност – книгата е видимо само свързващо звено между “Море на призраци” и третата част, за която не открих нищичко. Последният пост на автора в Goodreads е от юли 2012 и гласи, че се мести на нов сайт, който обаче не съществува, доста озадачаващо. Надявам се, че пише наистина шеметен завършек, и ще го пише по-кратко от времето, което беше необходимо на Скот Линч за “Републиката на крадците” (знам, че очаквахте шега с Джордж Р. Р. Мартин, но това се поизтърка, не мислите ли :) )

  Още едно ревю за книгата има в “Книжен Петър“.

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email