“Как наказва Бог” на Катерина Стойкова-Клемър взе половинката от голямата награда “Иван Николов” преди месец, а името неминуемо провокира интерес в мен. Ясно е, че няма да седна да чета хвали-бога религиозни творби, та подходих внимателно, но по тия страници, поне според мен, богът е човешки, твърде човешки, и наказанието му е само това, което сами си причиняваме. В ежедневието, във всяко решение, в самoнараняванията, отричанията, равносметките и примирението в крайна сметка. Ето няколко стиха, които ме докоснаха:

 

Ето го – извора
на злото у теб.
Приличате си –
две капки.

Не можеш да спреш
Да говориш за себе си.

Как иначе
би доказал,
как иначе
не би се съмнявал,

че съществуваш?

Не можеш да живееш
с по-малко щастие.

Помага ти
да емигрираш,
щом толкова искаш.

Живей сега

като шамандура
вместо като риба.

Срамуваш се,
ако не можеш,

ако си беден,
ако не си

обичан
достатъчно,

ако не си
първи, ако не си

оценен
достатъчно,

ако нямаш важни
приятели

или нито един
предан враг,

който да те направи
влиятелен,

Кой си ти?
Живееш ли?

За стихосбирката може да прочетете в “На по книга, две”, “Аз чета”, “Културни новини”, “Марица”.

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email