Ozone.bg  Този път от Дания идва поредният страхотен трилър от севера – “Кестеновия човек” на Сьорен Свайструп, който взима есенната меланхолия и безобидните кестенови валамета (знам, че по вашия край им викат другояче :) и ги вкарва в действие около редица жестоки убийства, които полицията трябва някак да спре, но това няма да е никак лесно.

  42269754 Някъде в миналото в една къща със стая, пълна с кестенови човечета, се стелят трупове. А в настоящето до една млада жена, открита убита на детска площадка, е открито само едно човече, но криещо жестока тайна – върху него има отпечатък на изчезнало преди година момиче, което всички считат за мъртво. При това тя не е коя да е, а дъщеря на социалната министърка, и в нейното издирване са били впрегнати всички възможни ресурски – но напусто. И все пак, макар момичето да не е намерено, е открит и осъден извършителят, който е направил почти пълни самопризнания. Тази следа раздвоява вниманието на следвателите, основните сред които са младата, но много талантлива Ная Тулин и временният ѝ партньор Марк Хес от Европол, временно изпратен в изгнание в Копенхаген. Разследването им се фокусира върху партньора на убитата жена, а проклетият отпечатък създава само проблеми – началството, което е успяло да закове убиецът на дъщерята на политика, не иска никой да се съмнява, че са хванали правилният човек.

41154336  След второто убийство и второто кестеново човече с втори ясен отпечатък обаче нещата не могат да останат такива, каквито са. Хес има свои методи и е способен да работи дори когато е обкръжен с подозрения и отхвърляне. А малко или много всички около му не искат дори да го виждат, включтелно и съседите му в крайно непрестижен квартал. Чудно ми стана, че така и не разбираме в подробности какви ги е вършел в Интерпол, но нейсе.

   А истината… тя е по-сложна от очакваното. Кестеновия човек добре си е оплел кошницата, а и има достатъчно други неволни съмишленици, които да му помагат. И няма проблем да продължи да убива.

   43429709._SY475_Много, много солиден трилър е “Кестеновия човек”, точно в духа на любимия ми Несбьо с прекрасно обрисуван фон, силно социално послание, малко политически интриги за вкус и най-вече нюансирано представяне на полицията и мотивите, които ги движат като всички обикновени хора – далеч от героизма и себеотрицанието. И като се прибавят както винаги чудесният превод на Ева Кънева и бруталната корица на Живко Петров, всичко си идва на мястото.

Сподели:

Facebook Twitter Email