За тази анотация ще отнеса дюдюкания, но ще го преживея. “Крадци на лебеди” на Елизабет Костова е книга за любов и изкуство и е вредна за мъжките очи. Но аз я харесах.

    Действието е центрирано около гениалния художник Робърт Оливър, който е нападнал картина с нож в една галерия и заради тази си простъпка е затворен в психиатрична клиника. Лекуващият го лекар Андрю Марлоу (също и художник) е докаран до отчаяние от нежеланието му да говори и упоритото му рисуване на една и съща прекрасна жена.

   Добирайки се до няколко стари писма на френски, лекарят поема на разтърсващо пътешествие към миналото на Робърт, обвързано с две жени – съпругата му Кейт и любовницата Мери. Картината се разкрива малко по малко, а образът на жената от картините на Робърт започва да става все по-жив и по-жив, докато загадката на живота й не засенчва драмата на Робърт и двете (трите) му любови.

    Книгата не е лигава, а красива, нежна и обгръщаща. Признавам с горест, че не помня почти нищо от “Историкът” (с изключение, че бе за един различен Дракула), но знам, че ми направи силно впечатление навремето. В “Крадци на лебеди” изкуството се смесва с живота по един великолепен начин, който до голяма степен размива границите между тях.

    И всичко се превръща в шедьовър.

    Лична оценка: 11/13.

   Книгата принадлежи на Алекс от azcheta.com и той се надява да му я върна…

  От неговия сайт взех и това симпатично видео с авторката:

 

Сподели:

Facebook Twitter Email