В Книголандия отново гостува Златка Паскалева с още едно чудесно ревю след това за “Да свалиш луната” на Грегъри Хюз. Този път тя се е спряла на “Крал Гарван” на Майкъл Стюарт: 

  Вземи с безплатна доставка.   Жанрът на така популярните и жизнени напоследък тийн романи представлява обширно и доста обтекаемо понятие. Различните негови разновидности се родеят с фентъзито, с чистата научна фантастика, с хоръра, с криминалния трилър; разнообразни са по обем, по размах и амбициозност на замисъла, по степен на успех сред читателската аудитория. В същото време този тип романи неизменно споделят един и същ ред на сюжетните ходове: млад персонаж по силата на непреодолими обстоятелства поема на изпълнено с опасности приключение, равносилно на пътуване към себе си, на постигане на едно зряло Аз, на инициационно самопознание, слагащо край на периода на детството.

     Същински привлекателната черта на жанра обаче се крие в специфичния вид свобода, която предоставя на авторите: свободата в рамките на предвидимо-повтаряща се сюжетна матрица да се разгърне проблематика, чиято дълбочина и тежест далеч да надхвърля популярната си „лека” форма. Разбира се, подобен опит представлява доказателство за писателския талант и за успеха му е нужно умение, нужно е оригиналното светоусещане на същински майстор, който да превърне младежкото четиво в литературно произведение от съвсем друг клас.

    Блестящ пример в това отношение е „Крал Гарван” – дебютният роман на младия английски драматург Майкъл Стюарт. Изчистено-кратък, но в замяна на това концентрирано-тежък, текстът представлява леещ се въртоп от фантазиите, страховете и отчаяното желание на едно момче да въведе ред в един свят на насилие и пълна самота.

    Пол е аутсайдер сред съучениците си, съществува далеч под чертата на социалния минимум, а семейството му отдавна се е разпаднало: бащата и по-голямата сестра ги няма, а майката „харесва жени” – момчето вече е спряло да брои „приятелките”, които живеят у тях. Поради възрастта си и тоталната си – къде насилствена, къде самоналожена – изолация, Пол е разкъсван между желанието си за близост (приятелска, сексуална, семейна) и непреодолимия си страх от общуването с другите. Спасение намира в единствената си страст – птиците. Той ги наблюдава жадно, търси ги, описва ги, рисува ги, търси начини да задържи образите им: следи летежа им, събира пера, кости, имена, видове. С енциклопедична изчерпателност и педантичност се мъчи да открие и види със собствените си очи всеки подвид в естествената му среда, отмята ги в специален класьор. Нещо повече – Пол гледа на хората през приликата им с различни видове птици, разпознава смисъла на чуждите постъпки единствено обвързвайки го с поведението на птиците в своеобразни ситуации. Този несъзнателен опит да наложи безпрекословния и разбираем ред на биологичната йерархия върху хаоса в собствения си свят и така да го овладее, кара Пол да затъва все по-дълбоко в ясна единствено за самия него логика и така да се изолира още повече.

    После Пол среща Ашли. Ашли е всичко, което Пол иска, но не може да бъде – красив, безстрашен, нагъл и опасен. Тогава започва и пътуването – едновременно бягство и търсене. Събитията се развиват главоломно: наркосделка, преследване с автомобили, любовта на непознато момиче, секс, съмнителни познати, насилие и още насилие. Убийство. Невиждани, много невиждани птици. Отношенията между двете момчета преминават от приятелство към пълен антагонизъм – смес от мъжко съперничество, ревност и постепенното осъзнаване от страна на Пол, че Ашли съвсем не е онзи блестящ гарван, онзи „цар на птиците”, за когото го е взел отначало. А след това границата между истина и (само)илюзия изчезва напълно, за да лиши Пол от всякаква реална опора и да го постави в единствената ситуация, от която човек може да започне да гради живота си наново – ситуацията на пълната разруха.

     Макар и обективно кратък като текст, „Крал Гарван” би се сторил на мнозина преводачи непреодолим поради изобилието от орнитоложка конкретика и драматургичната лаконичност, присъща на стила на Майкъл Стюарт – автор, привикнал към писането за сцена. По тази причина са задължителни комплиментите към прецизната и умела работа на Майре Буюклиева – преводачка, демонстрирала вече високата си класа и при други проекти, изискващи самостоятелен стил и задълбочено познаване на родния език – сред тях са романите „Топли тела” на Айзък Мериън (който ще бъде в София в петък!) и „Да свалиш луната” на Грегъри Хюз.

    За пореден път издателство „Артлайн Студиос” доказват, че най-важното при селекцията на заглавия в техния каталог е оригиналната идея, а не предвидимото и познатото, същинският талант, а не популярното име, литературната стойност на текста, а не комерсиалната мода.
Вземи с безплатна доставка.

 

Сподели:

Facebook Twitter Email