Забавните книжки на Деян Уейн Джоунс винаги ми идват като чудесна почивка след някоя тежка и силна книга – в случая това беше “Жестокото присъствие на времето” на Дженифър Игън (ревю утре), след която просто не можех да събера мислите си и ми трябваше нещо леко и неангажиращо. “Къща на много пътеки” е третата поред книжка от поредицата (след “Подвижният замък на Хоул” и “Замък в небето”), която се върти около магьосника Хоул и неговия огнен демон Калцифър.
В тази част последните двама са малко на заден план, изтикани от младата и луда по четенето Шармейн, която има нелеката задача да се грижи за къщата на прачичо си, докато той е на лечение при елфите. Разбира се, прачичото е магьосник, а къщата е от магическа по-магическа – привидно малка, тя води до куп различни места, че и малко времеви сложнотии пътем. Шармейн иска само едно – да успее да се вреди да помага в кралската библиотека, – което се оказва не чак толкова трудно, но междувременно всичко друго се обърква. Не само че къщата на прачичо й е в пълен хаос и тя скоростно се изпокарва с коболдите, които се грижат за нея, а и бързичко успява да се сблъска със злото същество Лъбък, което се оказва и в корените на всичките предстоящи проблеми. А, да, и още един гост се изтърсва в къщата на много пътеки – непохватният младеж Питър, чийто единствен талант е, че успява да провали всяка магия, която иска да направи.
Историята се заплита около мистериозно изчезващото злато, а най-сладкото кученце на света гарнира смеха като черешка на торта…
Лека, много приятна книжка, точно като за дъждовен следобед.
Оформлението на книжката си е на обичайното високо ниво за “Артлайн”, а като говорим за тях, в момента само едно нещо ми е в главата – “Часът на чудовището” на Патрик Нес. Покоряваща.
Никак не останах доволна от тази книга. Пада няколко нива по-долу от “Подвижният замък на Хоул”, а даже не знаех, че използва същите герои. Първо, преводът никак не ми хареса. Като знам колко съм зле със словореда, за да ми направи впечатление, че прозира английския словоред в българския превод, значи трябва да е много зле. Без да съм сравнявала, мисля, че е превеждано доста буквално и на български език този превод няма никакъв вид. Второ, няма нито редакция, нито корекция. Някъде след средата на книгата натрапчиво сгрешените думи се появяват в правилните си форми. То само правописът да беше, ами и граматически, пунктуационни и синтактични грешки има в изобилие. Такава книга НЕ бих препоръчала за дете, защото е в състояние да унищожи и малката нестабилна грамотност, която децата имат. По всичко личи, че е публикувана чернова на книга. Иначе на външен вид много хваща окото, но външният вид не прави книгата.
Като история не ми беше никак интересна. Дори не ми беше забавна. Много по-слаба от “Подвижният замък на Хоул”, който има в сърцевината си една уникална за мен идея. Тук идея просто липсва. Доста самоцелно четиво. Думи, думи, думи…
Предавам се и отказвам да чета повече книги на това издателство. В “Подвижният замък на Хоул” правописът и граматиката също здраво куцат. Явно залагат повече на илюстрациите, отколкото на самия текст. Оставям си отворена опция само за манга или комикс (дано в по-малко текст по-малко грешки да има).