Забавните книжки на Деян Уейн Джоунс винаги ми идват като чудесна почивка след някоя тежка и силна книга – в случая това беше “Жестокото присъствие на времето” на  Дженифър Игън (ревю утре), след която просто не можех да събера мислите си и ми трябваше нещо леко и неангажиращо. “Къща на много пътеки” е третата поред книжка от поредицата (след “Подвижният замък на Хоул” и “Замък в небето”), която се върти около магьосника Хоул и неговия огнен демон Калцифър.

   В тази част последните двама са малко на заден план, изтикани от младата и луда по четенето Шармейн, която има нелеката задача да се грижи за къщата на прачичо си, докато той е на лечение при елфите. Разбира се, прачичото е магьосник, а къщата е от магическа по-магическа – привидно малка, тя води до куп различни места, че и малко времеви сложнотии пътем. Шармейн иска само едно – да успее да се вреди да помага в кралската библиотека, – което се оказва не чак толкова трудно, но междувременно всичко друго се обърква. Не само че къщата на прачичо й е в пълен хаос и тя скоростно се изпокарва с коболдите, които се грижат за нея, а и бързичко успява да се сблъска със злото същество Лъбък, което се оказва и в корените на всичките предстоящи проблеми. А, да, и още един гост се изтърсва в къщата на много пътеки – непохватният младеж Питър, чийто единствен талант е, че успява да провали всяка магия, която иска да направи.

   Историята се заплита около мистериозно изчезващото злато, а най-сладкото кученце на света гарнира смеха като черешка на торта…

  Лека, много приятна книжка, точно като за дъждовен следобед.

   Оформлението на книжката си е на обичайното високо ниво за “Артлайн”, а като говорим за тях, в момента само едно нещо ми е в главата – “Часът на чудовището” на Патрик Нес. Покоряваща.

Сподели:

Facebook Twitter Email




1 коментар »