Аз обичам баба и дядо, нищо лошо не им правя,
но ако дядо умре, веднага спринтирам,
на полицията бързам да телефонирам.
А ако баба падне – не се ослушвам,
бързо вратата пред нея заключвам.

   Зомбитата не са особено често срещани сред издаваните у нас жанрови заглавия – веднага се сещам, разбира се, за “Z-та световна война” на Макс Брукс, “Топли тела” на Айзък Мериън, “Когато мъртвите се пробудят” на Йон Айвиде Линдквист, “Захранване” на Мира Грант, “Границата” на Робърт МакКамън и… бях дотук всъщност. Почти нищо не си е. Сергей Лукяненко пък си ми е призната слабост – какво ли не съм чел от него – от серията за Патрулите, през “Чернова” и “Белова”, фантастичните “Студени играчки са звездите” и “Геном”… но ето, че ме изненада с “Кваzи”, интелигентен и добре развит зомби трилър в типичния му минорно-руски стил.

  Апокалипсисът е дошъл… и си е отишъл (засега). По неизвестна причина умрелите се въздигат и стават обичайните кръвожадни зомбита, но по още по-неизвестна причина част от тях преживяват допълнителна трансформация и стават кваzита – силни, бързи, умни и с остра фиксация върху това, което най-много ги е вълнувало, докато са били живи. След тежки битки е постигнат мир и се е формирало смесено общество, в което хора и кваzи съществуват в крехко примирие в нова, бързо наложила се реалност.

Дори съм се здрависвал с тях. Даже съм им стискал ръцете. Трябва да се съответства на високите стандарти на московската полиция. Ние сме над предразсъдъците, ние сме над половото, расовото или виталното неравенство.

31327431   Малко е да се каже, че московският полицай Денис Симеонов не е сред най-големите почитатели на кваzитата – той има подозрително висок процент окончателни убийства на въздигнали се, вместо да ги обезврежда и предава на техните разумни “събратя”, какъвто е редът. Но след като убива един въздигнал се професор, той се оказва набъркан в много сериозен проблем – а за капак на всичко му е назначен партньор, разбира се, кваzи, също бивш полицай и високо в йерархията на живите мъртви. Отношенията им са трудни и объркани, особено след като се оказва и че кваzито има личен мотив да иска да работи с Денис… а на хоризонта е глобален заговор на кваzита-екстремисти, които искат да изтребят с вирус живите хора, преди крайните сред тях да са успели да изтребят въздигналите се и кваzитата със свой. Двамата странни партньори се втурват да разплитат заговора, пътем си изясняват отношенията, бият се, падат, стават, всичко по много.

   Лукяненко си знае работата. Бяга далеч от клишето и създава модел на работещо общество, в което смъртта е все така ужасяваща, но не е краят. Той е достатъчно рутиниран писател, за да създаде добре смазан сюжет, да навърже обрати и разкрития в добри моменти, да оформи силен край с нелош потенциал и за продължение. “Кваzи” е приятно допълнение към жанра, мисля, че ще се понрави и на феновете на руския фантаст, като цяло си е едно чудесно забавление, лек за отвратителното време вън.

Вземи с безплатна доставка.

Вземи с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email