Трудно е да опиша колко ми хареса “Елегантността на таралежа” или пък колко си падам по сериала “Кухня”… но гурме книга от Мюриел Барбери – ей това чудо не можах да преглътна. Изобщо този жанр, който компенсира сюжетната си недостатъчност с многословна кулинарно-гастрономическа разточителност, ми е непонятен, но знам, че много хора си го харесват, няма лошо.

 9395094  “Лакомството” е книга с едва загатнат сюжет, с бегли напъни в посока разнопосочни гледни точки (висящи в нищото, без предистория и развитие) – и ми е трудно да опиша каква неописуема досада събуди в мен сладострастното обливане на страниците в какви ли не храни и храноподобия, епитети, превъзнасяния, абсурдни метафори, въобще това оргазмично преклонение пред храната. Разбира се, оценявам стила, речника, изключителна обща култура, нужна, за да се напишат (и преведат) тия 150 странички – и все пак това е чисто рационално съждение, на емоционално ниво ми допаднаха няколко сполучливи цитата, които прилагам и приключвам с тая книга. Като вода и олио сме, няма смисъл.

 Тези мъже са усещали чисто и просто рая и макар да не са си го признавали, са знаели, че не са в състояние да го предложат на жените си, защото с всичките си империи и цялата си арогантност те не биха съумели да ги накарат да примират от наслада така, както жените им изкусно ги довеждат до вкусов оргазъм.

Уханията на липата привечер, това е чудо, което неизличимо се запечатва в съзнанието ни и някъде там, където е радостта от живота, оставя бразда от щастие, което не може да се обясни само със сладостта на една юлска вечер.

И тъй като е настъпил часът на безкрайното разкаяние, ето ви и още едно: о, мефистотелско уиски, заобичах те още от първата глътка, предадох те с втората, но попаднал в затвора на занаята си, признавам, че така и не открих другаде твоя атомен взрив, който едва не отнесе челюстта ми от щастие…

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email