Пак е намесено дърво. От родословен тип, де. Не че и такова не може да оживее сред пратчетовия свят. Осми син на магьосник се ражда… или по-просто – осми син на осми син на осми син. Той обаче не ще да е просто магьосник – той е магизточник – концентратор на магия, пред която обитателите на Невидимия университет изглеждат като невинни илюзионисти. И тъй като тази роля безспорно им допада, няма как да са очаровани от идеята, че трябва да властват над света под ръководството на своя фю… магизточник, който на всичкото отгоре май е твърде зависим от подозрителния си жезъл. Задава се и война. С една шапка. И един везир, който виси под главата си според думите на Смехотвореца. А, да, и Ринсуинд е наоколо, че и влюбен при това. И Багажа е с него или поне в относителна близост, избиващ митични животни. Последните стават митични след срещата с него, де.

   Вселената се обърква. Наложеното целомъдрие на магьосниците, въпреки благовидните приказки, зад които се крие, е изключително полезно нещо – предпазва света от раждането на осми син на магьосник, който по неумолимите правила на магията става магизточник. Светът се разбунва, наближава гръмка война, бъдещият леден властник Ветинари се огущеризира, боговете са намачкани, а Ледените великани се канят да покарат своите глетчети из равнините. Спасение? Естествено, Ринсуинд е насреща! Не че иска. Просто така се случва. В усърдните му опити да спаси кожата си му помага Конина – дъщеря на Коен Варварина, чиято мечта е да стане… фризьорка, но все я отлага в името на рязането на глави и крайници. В една яма с нещастна змия Ринсуинд среща и новоизлюпения герой Найджъл Разрушителя (носещ вълнено бельо по майчина заръка, де ще ходи?) и тази забавна компания, допълнена от сина на Креозод (Аладин с поетичен уклон) ще трябва да спаси света. Естествено.

   А, шапката. Да, шапката. Не я слагайте на главата си, това е сигурно.

Сподели:

Facebook Twitter Email