Не е възможно да съм бил по-заблуден за един роман. Винаги съм си представял “Майстора и Маргарита” като тривиална любовна история в руски стил – дебела, тромава, дълбока и угнетяваща. Тези, които сте го чели, знаете, че нищо не може да бъде по-далеч от истината.

   В един най-обикновен ден дяволът с няколко помощници пристига всоц Москва през 20-те години на XX век. Една глава се търкулва, а действието започва да се лута между комичното и трагичното, чертаейки дантели от човешка глупост. Дяволът играе своя луд танц, а около него се завърта вихър от всички човешки грехове, начело с алчността…

   Пътем Булгаков рисува и картина от преди 2000 години, когато един мъж е на път да бъде разпнат. Съдбата му е в ръцете на римски властник, но и той не съумява да спре напора на историята. Тук няма богове, а предателите загиват бързо от чужди ръце, а не собствените си.

   Междувременно в съвремието (вече  доста далечно за нас, де) Москва буквално полудява, залята с изчезващи дрехи, трансформиращи се рубли, хаотични събития под диктовката на странни личности и един говорещ (и пиещ, и пушещ) котарак, докато забързаният каданс на разказа не поема към финала, в който главните герои най-сетне встъпват във владение на сцената.

     И те не са без своите грехове, но имат любовта си и тя ще ги извади от лудницата и оковите на проваления брак. Магически крем ще превърне съсухарената съпруга в бляскава и озлобена вещица и тя ще поеме към отредената си роля да бъде дама на бала на самия Сатана…

   Нищо чудно, че към тази книга има подобен култ. Объркваща, многопластова, безкрайно многолика – книга, която трябва да бъде препрочитана многократно. А съдбата й не е по-малко причудлива, отколкото на героите й (повече инфо тук).

  Специална благодарност на момичето, с което деляхме един щанд цяла седмица на Панаира на книгата. Тя безмилостно ме постави в принципна невъзможност да не прочета тази книга :)

    Тук има едно негативно мнениеедно похвално, както и серия изумителни рисунки към романа!

Сподели:

Facebook Twitter Email