Днес на гости в Книголандия е Ина Иванова, автор на “Името на неделята”:

   Никога не е късно да попаднеш на „Малки тайни” от Горан Маркович. Хроника за белградския театър от началото до към средата на ХХ век, която сама се определя като „амалгама… от документи и измислици”. Западните ни съседи изобщо обичат да обиграват жанра „хроника” – от Иво Андрич до Милорад Павич.

     „Малки тайни” е ироничен, но не насмешлив роман за живота на артиста и въобще на човека, занимаващ се с изкуство. Роман за студения ужас на Втората световна война и немската окупация, примесен с неподправена водевилност. За малките победи и голямото устояване от епохата на Тито. За крехката човешка тъга и грандиозните лични драми. Роман, написан изящно, и жонглиращ виртуозно с времената – и граматически, и гео-политически.

    „Малки тайни” е история, в която смешното и страшното, ниското и трагичното услужливо се смесват. „Београдско драмско позорище” е там и днес и театралните „градски легенди” са представителна извадка на световните градски легенди за лични и социални възходи и падения.

     И докато Sic transit gloria mundi („Така преминава световната слава”, както по канон напомнят на всеки нов папа при възкачването му на престола) Горан Маркович с неподправена безкритичност и рационално отстранение пише за артистичната претенциозност и клишетата на две тоталитарни системи, в които всички участващи са неволни пигмалиони.

    Иначе: „Според законите на сериозния разказ от първостепенно значение за тази хроника несъмнено е това, което е измислено” – Горан Маркович.

 

Сподели:

Facebook Twitter Email