Голям фен съм на писателския образ на Дейвид Духовни от “Californication” – Ханк Муди, –  но не бих го чел в онова му амплоа на арогантно копеле ала Бегбеде. “Мамка му… и крава!” е обаче нещо различно – не мога да не направя връзка с едно идиотско филмче от някогато – “Cow and Chicken”. Духовни вади тежката картечница на сарказма към какво ли не – трескавия консумеризъм, месодобивната индустрия (вж. “Да ядеш животни” на Джонатан Сафран Фоер), дигитализацията на света, телевизионната обсесия, религиозните конфронтации, политическите пререкания (основно срещу Израел и Палестина), самоцензурата при творчеството… на 200 страници е посято прилично количество разнопосочен хейт, оцветен в тук-таме приятен хумор, но основната част са си доста прями и от моя гледна точка дори дебелашки шеги. Разбира се, трябва да се отчита за кого е писана тая книга – Алекс Кръстев в “Аз чета” посочва, че едно американско хлапе не ще да е виждало крава в общия случай и това едва ли е точно детска книга, дори и да е наподобена с късите глави и простичкото и интензивно действие.

 22561345  Кравата Елси открива, че идиличният ѝ живот е с предопределен край, след като вижда картини от фабрика за преработка на месо. Решава да избяга в Обетованата кравешка земя Индия, а към нея се присъединяват Шалом, прасе, което твърдо иска да иде в Израел, убеден в недосегаемостта си по ония земи, и Том, хърбав пуяк, измъчваш се с диета с цел оцеляване отвъд Деня на благодарността, и стремящ се към Турция, където самото име на държавата (вижте си речника, ако не е ясно) предполага, че няма да бъде заклан. Бягството на трите животни минава през куп перипетии като среща с вълк и проблеми с билетите, разпалване на ново противопоставяне и последващо сдобряване в Близкия Изток, а и Индия не е чак толкова далеч, особено след като пуякът убеден, че щом прадедите му са летели, то значи ще може да пилотира безпроблемно самолет.

  Дейвид Духовни не е писател в истинския смисъл на думата – няма го усещането за четене на природен талант в хумора, по-скоро “Мамка му… и крава!” е внимателно обмислено повествование-пародия, което на мен лично ми бе интересно в няколкото вмъквания с бележки към литературната агентка на кравата Елси, която има желание да маха това или онова, защото не е “пазарно” или пък “правилно” да се пише за него. Мнението ми за книгата се колебаеше дори към отрицателно по едно време, но в края Духовни ме изненада много приятно – след всички абсурдни приключения на неговите животни той успя да изведе едно красиво общочовешко послание за мир и обич, за надмогване на националните и религиозните предразсъдъци, за извеждане на по-важни ценности на преден план. И успя да ме накара да се усмихна истински – в името на това май мога да приема някои от по-крайните шегички в книгата :)

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email