Карлос Руис Сафон обсеби душата ми със “Сянката на вятъра” и “Играта на ангела”. И докато чакаме да напише следващите две части от обещаната тетралогия, преводачката Светла Христова благосклонно реши да ни зарадва с един от юношеските му романи. Признавам, бях скептичен, не можех да си представя след първите два шедьовъра да чета нещо лигаво точно от Сафон.
А как бърках! “Марина” е не по-малко мрачна и обсебваща от горните две заглавия. Сцената си е Барселона, героите си нямат и идея в какво се забъркват, а после водовъртежът от зловещи събития ги придърпва неудържимо към мрачните дълбини…
Сафон рисува приключенията на две деца – Оскар и невинната Марина, която живее сама със загадъчния си болнав баща. Между тримата се завързва странна връзка, основана на един откраднат часовник, а скоро двете деца правят грешката да последват загадъчна жена, обгърната в тъма. Оттам Сафон е неудържим – една след друга излизат мрачни тайни, в които търсенето на безсмъртие само води до нови и нови жертви. Над героите ни се носят гротескни кукли, в които мъждука живот толкова, колкото да са способни да го отнемат…
На моменти “юношеският” роман на Сафон си става чист хорър, но това е вплетено по безукорен начин в богатата му стилистика. Не виждам смисъл да сипя хвалебствени епитети – “Марина” е от романите, които трябва да бъдат прочетени. А ако вече сте чели нещо на Сафон, не ще се поколебаете, убеден съм.
