Беше нощта на Свети Валентин 1991 г. Г-н и г-жа Шишкови се чукаха ожесточено, когато изведнъж вратата на спалнята се отвори и през нея нахлу десетгодишния им син Емил.
- Аз ще променя света – заяви важно той и излезе. Отиде в тоалетната, изпика се и си легна да спи.

   Четеше ми се още нещо ръбато, прямо и цинично след “Отвътре” на Парушев и “Между стените” на Филип Маркулиев ми беше препоръчана като силен дебютен сборник с именно тези достойнства, още повече че ми допадна разказа му “Фабрика” в последната “Granta България”.

  Още началото, цитирано по-горе, ме разсмя и се изпълних с добро очакване за силна натуралистична проза, която не се церемони, не врътка словесни финтифлюшки и не търси идеалистично замазване на грозната действителност. Първите разкази са много силни, с интересни сюжети и изненадващ край, като се центрират по линия на постоянната борба с живота и реалността на обикновените хора, с прям език, липса на каквото и да е маниерничене, без пози и спуснати от небето спасения. Героите на Маркулиев се борят за всичко, което искат, често се провалят или половинчато печелят, осъзнават, че едва ли точно това са искали – без съмнение реализмът на сборника е на ниво, езикът също е удържан в рамките хем да е жив и адекватен на начина на говорене на нормалния българин, хем да не се изплъзва в съвсем груба посока. Маркулиев има усет за сарказъм и го вмъква с лекота в текста, което и в най-мрачния разказ дава повод на читателя да се поусмихме, макар и с крива усмивка.

    Може би сбърках, че прочетох сборника в един ден, при все кратката си дължина той е доста наситен и в един момент разказите буквално ми се сляха в един протяжен микс от сходни герои със сходни битови проблеми, спасенията от които са в посока чукане, агресия, пиене и нарядко наркотици. Малко по малко сборникът сякаш стегна менгеме около главата ми и започна да стиска – няма лъжа, че подобна проза може да ти скапе настроението, но човек трябва да си прави сметката какво и защо чете, не търсех леко забавление и получих точно това, което исках.

  В крайна сметка мисля, че “Между стените” е нелош дебютен сборник за Филип Маркулиев. Имаше няколко разказа, които изобщо не ми допаднаха, но това си е нормално, важното е, че имаше и няколко наистина силни. Градската джунгла, особено столичната, трябва да бъде описвана такава, каквато е, и той го прави добре. Бих пил с този човек със сигурност :)

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email