Видях за пръв път тази книга на панаира във Франкфурт, кипреше се на един щанд с енигматичния надпис “Angry Robot” отгоре. Забавих крачка, загледах се, след което почаках представителката на издателството да приключи срещата си, представих се и я попитах дали има време да поговорим. Нямаше, плътен график, нещо обичайно, но ми обеща да ми отдели 10 минути от обедната си почивка на следващия ден. И така и се случи, поговорихме набързо, тя ми показа акцентите на издателството, сред които бе и “Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат” на Ишбел Бий. Помолих я да ми прати пидиеф за прочитане, тя се усмихна и просто извади от близкия шкаф лъскава флашка с логото на издателството. Всичките ни книги са тук, обясни ми. Зяпнах, признавам, говорим за десетки заглавия, с добавена информация за тях и авторите им. Усетих, че с тези хора ще си партнираме добре. Скоро след панаира дадох книгата за рецензия, а отзивът бе повече от положителен, макар и с предупреждение, че Ишбел Бий пише доста чалнати неща. Това си го броя за позитив, да знаете. И я взехме.

 20877669Прочетох книгата вече в превода на Борислав Стефанов (работил по “Станция Единайсет” на Емили Сейнт Джон Мандел, “Кучешките звезди” на Питър Хелър и др.) И да, чалната си беше “за стра”, както казваме в северозападния край. Главен герой в нея е Джон Лъвхарт, макар наглед в центъра да са момиченцето Мирър и нейният сменящ формата си защитник – полицаят Голиат. Лъвхарт е психопат без съмнение, но със злодейски чар, който прозира дори когато извършва непровокирано наглед насилие. В своите палта, обсипани със сърца, той се появява из романа и налага волята си – дори наглед над него да тегне властта на мистър Фингърс, неговия демоничен осиновител, Лъвхарт е самостоен побъркан елемент в една побъркана вселена.

   Не ми се иска да ви разкривам излишно от сюжета, на задната корица е казано достатъчно. Фингърс иска власт и вечен живот, Мирър е ключът към тях, а Лъвхарт трябва да му я доведе. Но нещата далеч не са толкова прости – Мирър не е просто момиченце, в миналото ѝ се крие тайната на побъркания ѝ дядо и един огромен часовник, а едни други тиктакащи механизми командват животите на чудовища в човешки облик. За мен романът се доближава по сюрреалистичната си природа до “Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол, но навярно повече връзки ще бъдат правени с макабрените романи на Нийл Геймън, примерно “Океанът в края на пътя”. Елена Павлова го казва най-добре: “Историята е удивителна, защото е пълна с оригинални и прекрасно разработени елементи, като същевременно стъпва на стабилната почва на приказки, старовремски и градски легенди, които надгражда, все едно е луксозна кутия с бонбони. Изработката е удивителна, понеже авторката е успяла да постигне невъзможното: всеки един герой да си има ясно различим “глас”, стил и начин на мислене – смяната на гледните точки е направо зашеметяващо пиршество за ума – и тези гласове се променят с развитието на героите в книгата…”

 23747202  Борислав е свършил чудесна работа по имената на героите, всяко от които носи значение, а сред приключенията на героите бих отличил участието на Смъртта, която се стреми да наложи волята си над извратените стремления на Фингърс. Ишбел Бий все още не е изчистила стила си и личат грапавини и на чисто сюжетно ниво, някои от страничните линии натежават повече от нужното, надявам се във втората книга от поредицата тези неща да са изчистени. За нея все още не е сигурно дали ще излезе на български – всичко зависи от читателския интерес, но лично аз съм спокоен, мисля си, че най-малко заради изключителната корица на Джон Култхарт, адаптирана от Моника Писарова, ще привлича внимание по рафтовете на книжарниците.

  Две ревюта за книгата видях още – на Десислава Желева и на Деница Райкова.

Вземи с безплатна доставка.

Вземи с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email