Книги от този тип красят всяка библиотека. Чудесно оформление, качествен превод, сериозно съдържание и огромно количество бележки, доказателство за него – какво повече от професионална публицистика?

    Тим Уайнър е носител на “Пулицър” за разкриване на тайни разходи на ЦРУ и Пентагона, обикалял е всички горещи точки на планетата. Затова и историята, която е написал, е професионална, сериозна и крайно смела.

    Забравете за всевиждащото ЦРУ, опитни разузнавачи, триумфални тайни операции и прочие. Истинското ЦРУ от създаването си до наши дни трупа провал след провал, отговорно е за смъртта на стотици хиляди, дори милиони хора, похарчени безчет милиарди на вятъра и абсолютна импотентност в областта на събирането на информация.

    Уайнър педантично трупа черни краски. Използвайки ред наскоро разсекретени източници, описва как ЦРУ никога не е имало истински адекватни източници в СССР, Китай, Виетнам през Студената война, нито в Ирак, Афганистан и Иран в наши дни. Той систематично посочва провалите на агенцията за разузнаване – Корейската и Виетнамската войни, в които американските сили се бият практически “на сляпо”, фиаското в Залива на прасетата, стотици провалени тайни операции по инфилтриране на агенти отвъд Желязната завеса, неспособност самото ЦРУ да се опази от чуждия шпионаж, незаконно подслушване на американски граждани в угода на властта, подкрепа за чудовищни режими по целия свят, убийства на неудобни политици, безогледна корупция, неумение да видят разпадането на СССР, рухването и на самото управление след това, довело до безпомощност пред заплахите от радикалните групировки…

   Уайнър не е пропуснал и последните провали на ЦРУ – неумението да елимират бен Ладен, дори когато през 1998-1999 г. следят всекидневно движението му из Афганистан, допускането на 9.11 и естествено, грандиозното фиаско с миражните оръжия за масово унищожение в Ирак. Да не говорим, че скоро афганците ще прогонят поредния завоевател, който си мисли, че може да ги владее.

    Образът на ЦРУ, който Уайнър рисува, е жалък. Да, има успехи тук-там (предвиждат Шестдневната война между Израел и арабските му съседи през 1967 г.), но те напълно се губят сред издънките. Честно казано, имах подозрения относно участието на ЦРУ в атентатите от 2001 г., но след тази книга съм сигурен, че те не са нагласили нищо – не са способни на това. Единственото им участие може да се изрази в престъпна некомпетентност и безотговорно бягство от отговорност след това.

   Другото е медиен шум. Поне на това поле ЦРУ властва.

Сподели:

Facebook Twitter Email