Няма по-голяма разтуха от това
да превърнеш собствената си съкровена болка в свършек на света.

  Гари, любимият Гари. 61-годишен, той пише трагикомичната “Нататък билетът не важи”, докато за самия него не остават много билети напред, но поне ще успее да напише още “Лиричните клоуни” и “Сияние на жена”. В този роман самоиронизацията му достига висота в образа на богат индустриалец почти на авторовата възраст, който се опитва да задържи ниво с красива, млада, страстна бразилка. Успява до някаква степен, но с цената на горестни самоанализи и като усърдно заглушава думите на лекарите, които го съветват да забави темпото. Той обича. Обича истински, както е обичал винаги.

Струваше ми се, че преди да срещна Лора, съществуването ми е било само низ от наброски, чернови на жени, чернови на живот, чернови на теб, Лора. Че не е имало нищо друго освен предисловия.

118974  Но годините вече си казват думата и той не винаги може да бъде щедрият любовник, какъвто е бил и какъвто иска да остане. И докато бизнесът му върви по нанадолнището към банкрута, а пред очите му е един друг отлагащ старостта богаташ, избрал друг път да компенсира затихналата сексуална мощ, Гари изпраща героя си на трескаво приключение, включващо нахлул в нощта крадец, който става “помощно колело” в отчаянието на любовника несретен. “Кърпежите” в интимната област помагат за кратко, но природата иска своето си. И драмата настава, няма как да е другояче, когато един мъж няма почва под краката си, когато му е отказана вечността.

Никога не бях обичал така всеотдайно. Вече дори не помнех никоя по-раншна любов, може би защото щастието винаги представлява престъпление от страст: то премахва всички предишни.

20703622  “Нататък билетът не важи” е кратка, тъжна, малко комична (ако си млад мъж) книга. Не са много авторите, които са способни откровено да говорят за секса не в неговия пик, а в заника, когато сметката трябва да се плати и поръчките идват рядко и не се състоят от поръчаното. Ромен Гари по тия страници е самоироничен до болка, шегува се със своя герой/себе си, постоянно му дава надежда и му дърпа килимчето изпод краката. Зависимостта между професионалния успех и сексуалната мощ е разчепкана откровено, а буйният нрав на любимата внася контраст с абсолютната си свобода от условности и обществени влияния. Отново, както и в другите книги на Гари, любовта е въздигната на един абсолютен връх, като този път постепенно е лишавана от плътта и превръщана в красив блян.

Гардеробите бяха отворени, чекмеджетата – издърпани.
- Дори си запазих самолетен билет…
За миг застинах, въпреки закрилата на облеклото си, после се изправих, вдигнах телефонната слушалка и се обадих на портиера.
- Жан, отменете резервацията за Рио…
- Добре, господине. А другата, за следващия полет?
- Каква друга? -
Да, госпожица де Суса запази билет за себе си, и втори – за вас, в следващия самолет…

Сподели:

Facebook Twitter Email