Това е Книга, която не би трябвало да има нужда да бъде писана. Но както Докинс посочва още в началото, потискащо много хора са се вкопчили в безумната идея за планета на няколко хиляди години, едновременно сътворение на всички живи същества на планетата, че и въртене на Слънцето около Земята пътем. Всичко, заради което трябваше да се напише и “Делюзията Бог”. И заради което се налага да съществува “Най-великото шоу на Земята”. Може би трябва да сме благодарни на креационистите с вяра вместо мозък – те са движещата сила на интелектуални гиганти като Докинс и борбата с религиозната агресия към децата (и не само) мотивира създаването на такива книги.

   Знам че “Най-великото шоу на Земята” ще бъде купена и прочетена само от хора, които по принцип са наясно и са убедени (опитвам се да избягвам “вярват”, защото каква вяра, когато доказателствата са недвусмислени?) в истинността на теорията за еволюцията. Но въпреки това тя дава нужните оръжия за борба с шумни, нагли, самодоволни и алчни креационисти, които се опитват да обсебят умовете на хората с лесносмилаемите си брътвежи. Малко по малко чутурите им увират, де, макар и не на всички – още в началото на Докинс дава примери как креационисти прилапват еволюционната теория и я преработват в унисон със “свещените” си писания, отговорни за смъртта на милиони.

   На първо място е важно да се каже защо говорим още за теория на Дарвин? Креационистите използват фриволно и манипулативно “теория” като нещо предполагаемо, но недоказано, докато този термин си има съвсем друго значение: “Схема или система от идеи или твърдения, дадени като обяснение или описание на група факти или феномени; хипотеза, която е потвърдена или установена чрез наблюдение или експериментиране и приета като изложение на известни факти; изложение на нещо, смятано за основен закон, принцип или причина за познато или наблюдавано явление”.

   ТЕОРИЯТА НА ДАРВИН Е ФАКТ.

ДОКАЗАН БЕЗСПОРНО И АБСОЛЮТНО
НЕОСПОРИМ КЪМ ТОЗИ МОМЕНТ.

    И казвам “към този момент”, защото науката не е религия и всичко може да бъде поправено и допълнено. Доказателствата за истинността на Дарвиновата теория са безброй – да речем, фосилите. Докинс посочва, че никога и по никой начин намерени фосили в различните геологически пластове не са противоречали на изработените хронологически таблици на развитието на живота – както той неколкократно казва, дори един фосил на по-късен вид, открит във предходен геологически пласт, би разрушил теорията за еволюцията, но това просто не се случва. Митовете за обратното са си точно това – митове, с които е безпределно лесно да се пълни нета.

    Извършваното от човека опитомяване показва неудържимата мощ на насочваната еволюция, която сбира в кратки периоди промени, които в природата отнемат милиони години. Само за няколко века от едно прилично на плевел растение са създадени броколите, карфиола, къдравото зеле, алабаша, брюкселското зеле, зеленатата салата, римския карфиол и купищата други видове под общо име “зеле”. В животинския свят най-ярък пример за това е опитомяването на вълка, което в наши дни се е изродило до създаването на крайно идиотски породи, от които, ако един вълк можеше да осъзнае родството си с тях, навярно би се метнал сам в някоя пропаст.

    Всъщност оттук видимо може да се прокара и изключително важното уточнение, че еволюцията не се движи планирано към по-сложни и приспособени организми, а процесът е много по-сложен и многообразен. Идеята за “стълбата на живота”, която беше набита в мен от кабинета по биология в прогимназията – долу едноклетъчно – горе бозайници и хора – е мит. Еволюцията не се развива по един ствол, а по милиони едновременно. Затова и вечното мръкане за “липсващи звена” е фалшиво и лицемерно. Никое съвременно животно не е еволюирало от друго. Ние не сме произлезли от маймуните, нито някой бозайник е произлязал от влечуго – всички ние имаме общи прародители, които може да нямат нищо общо с разглежданите крайни форми, но са дали началото на различни клони, които милионите години са променили до неузнаваемост.

    И нещо не по-малко важно – няма по-висши и по-нисши животни. Всички имат общи прародители, които в крайна сметка правят всички ни братовчеди, но не и преки потомци. Повтарям за неразбралите, слушащи религиозни идиоти – НИЕ НЕ ПРОИЗЛИЗАМЕ ОТ МАЙМУНИТЕ.

  Докинс е учен от класа и знае, че понякога науката трябва да се обясни от нищото. Затова в книгата обширно се спира на различните методи на датировка и как взаимно те се коригират, за да се получат относително точни цифри – дали валидни за хилядолетия или милиони години, при немалката възраст на нашата планета и бавността на еволюционния процес те са полезни и важни.

   Еволюцията може да бъде наблюдавана отблизо тук и сега и това е също ярко доказателство – при определени условия за нея не са нужни хилядолетия и дори милиони години. Докинс описва опити с гущери на хърватски острови, които само за 30-годишен срок еволюират видимо в съгласуваност с промяната на хабитата им. В този ред на мисли бих добавил и примера с една британска пеперуда, чийто “оригинален” цвят е светъл, за да се слива с кората на дърветата, на които каца. От мръсничкото индустриално развитие в края на XIX век дърветата “получават” по-тъмна украска и скоростно пеперудите в течение само на няколко поколения също потъмняват. След отстраняването на замърсяването дърветата възвръщат своя цвят и не е чудно, че скоро и популацията на пеперуди отново избледнява. Или пък гърмящите змии в САЩ, които вече не са “гърмящи” – звукът, който обикновено им докарва куршум, вече го няма.

   Други опити с едни от любимите ми рибки – гупите – недвусмислено показват, че в рамките на само няколко поколения разликите в околната среда довеждат до качествена и количествена промяна в наследниците им. Красивите цветни мъжки се надпреварват за женското внимание, но прекалената пъстрота води и до излишно хищническо внимание – промяната на количеството хищници закономерно води до увеличаване или намаляване на пъстротата на мъжките екземпляри, които все пак трябва и да успяват да привлекат женското внимание, докато спасяват кож… люспите си от хищници. Не им е леко, но в моя аквариум си нямат проблеми с това.

  Защо сме това, което сме. Докинс описва, че цялата ранна еволюция на гръбначните е протекла във вода и там са все още голямата част от оцелелите видове. 99 % от развитието на нашите прародители е протекло при ходене на четири крака, което води и до огромните ни проблеми с изправения стоеж, който е безкрайно полезен, но телата ни все още не са и навярно никога няма да бъдат естествено напълно приспособени към него.

   Човешкото или кое да е животинско тяло не е съвършено, защото не е “създадено по образ и подобие” – то е пълно с кръпки и нагласяние, отгласи от милиони години опити на слепи улици или успешни магистрали. Докинс посочва фрапиращия пример за един нерв, който при рибите е дълъг само няколко сантиметра и върши чудесно своята функция, докато същия нерв при жирафите е достигнал няколко метра дължина в шията им, защото така и не се е появила еволюционната промяна, която да промени посоката му. Същото положение е и с човешките семепроводи, които са доста неудобно увъртяни заради древни унаследявания, както и цялостния хаос от вътрешни органи, разположени ни най-малко рационално, както знае всеки фен на зловещи реалистичните медицински сериали или филми със зомбита.

   Еволюцията не е контролирано изменение на зряла форма – тя е генетично изменение в програмата за растеж – зрелите форми не се променят, променят се техните наследници. И доста от книгата е посветена на ДНК , което си е само ДНК и не се интересува чие ДНК е – дали на човек, животно или растение. При определени условия тя може да се развързва и отново свързва произволно, но се свързва здраво и устойчиво само при наличие на сходства, което е още един шамар в лицето на псевдонауката с разни шарлатански кремове и всякакви ДНК-гадости.

    Научих толкова много неща от тази книга – да речем, че стволовете на дърветата са излишество и разхищение, рожба само на борбата за стигане до повече светлина. Дори и самотното високо дърво трябва да се разглежда в контекста на гората, в която би трябвало да стои. И че стволът фактически е само “данък”, който дървото “плаща”, за да се стигне до повече светлина. Но над определена дължина икономическата полза се губи и затова си има пределна дължина, която всеки вид е “склонен” да придобие. Или че антилопите не са бързи, за да избягат на хищника (опроставям доста, да), а за да изпреварят своите себеподобни – мисленето ни за тях като стадо с общи интереси не е вярно – една антолопа трябва просто да изпревари своя посестрима, за да има шанса да предаде гените си… Защото, както пише Докинс, животът в цялото му многообразие е само страничен разултат на желанието на гените да се разпространяват колкото се може повече и по-добре.

   В края на книгата има едно прекрасно приложение, наречено “Отричащите историята”, в което са описани серия социологически проучвания в САЩ и европейските държави относно еволюцията, бог и прочие, които демонстрират гротескното невежество в “ерата на знанието”, в която уж живеем. Моля ви, разгледайте внимателно таблиците – България и в двете таблици е сред потискащо невежите, и на ПЪРВО МЯСТО по хора без мнение. Докинс не обръща внимание на този факт, по-скоро посочва, че САЩ са дори пред Турция по процент от населението, вярващи в участието на висша сила. А мен ме влудяват числата, че нашенецът няма мнение, не му пука, все му е тая. Това е убийствено.

   Искрено впечатлен съм от оформлението на “Инфодар”, преводът е коректен и качествен, а мрънканията за корицата са породени само от снимките на нея. В действителност е положен много фин лак, който прави чудесно отражение на малките снимки и създава една величествена картина на еволюцията в нейната пъстрота. Цветното приложение в края е страхотно! Издание, на което липсва само твърдата корица, но и така книгата е издадена перфектно.

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email