Освен мен, някой друг има ли усещането, че „Патрулите“ имат потенциал да станат поредица от типа на Света на Диска? Както ги е отпочнал Лукяненко, трябва му само да се реши да изостави Городецки малко на мира и да обърне взор и някъде другаде, защото малко омръзва все той да е в центъра и все той да успява да се справи с поредната неразплетима ситуация. В „Нов патрул“ има по малко от всички предни и това го прави чудесен за четене и забавление, но някак си хич не успява да впечатли наистина, дори и разкривайки поредна важна част от природата на Сумрака.
Този път нещата се завъртат около 10-годишно дете-Различен, което не просто може да погледне напред в бъдещето, а си е цял пророк – тоест първото пророчество, което каже след инициацията си, ще бъде мегаважно за цялата планета и в общи линии – неотменимо. В играта се намесва Тигъра – чудновато и безкрайно силно същество, породено от Сумрака, чиято природа в общи линии е основната тайна в книгата. То прилича малко на Огледалото от „Дневен патрул“, само че няма нужда и желание да убива – просто подминава тези, които го нападат, безразличен към техните атаки. Неговата цел е важното пророчество да не бъде изречено или поне да не бъде чуто от никого, така че да не се задейства (а има и алтернативна версия, че Тигъра служи като катализатор…). Всички Висши магове на Нощния патрул се оказват безсилни, но поредна сполучлива хрумка на Городецки спасява нещата… временно.
В развитието отново се намесва най-колоритният герой в цялата книга – бившата вещица Арина, станала Висша Светла, която носи тежка тайна в себе си – и едно вероятно изменено пророчество, предвидило гибел за Русия. Тя за пореден път подмамва Городецки по време на неговото търсене на пророци, изправяли се – и оцелели – след среща с Тигъра. И в последната част нещата трябва да се наредят, иначе самият Сумрак ще се окаже в смъртна опасност – а оттам и магията изобщо.
Городецки все повече започва да ми досажда с този морализаторски патос, макар че в началото на книгата Лукяненко умно го запраща пред делема с цял обречен на гибел самолет, която той с лекота решава да не решава. Толкова интересните Тъмни, които в „Дневен патрул“ ми допаднаха силно, устойчиво са захвърлени като обикновен фон на случващото се, даже в последните две книги реално играеха комбина с „добрите“ през повечето време. Дуализмът, който още първата книга – „Нощен патрул“ – зададе, се омеша здраво и вече противопоставянето буквално липсва, заменено с изследване на магическия свят и неговите странни свойства.
Да, Лукяненко си пише чудесно и е истинско удоволствие да се четат книгите му, просто… трябва още дълбина, поне 2-3 слоя в Сумрака да трябва да се навлезе, за да бъда наистина доволен от книгите му. Наистина се надявам в следващите части, които сигурно са неминуеми, фокусът на автора да иде в друга посока и да изостави Городецки да се порадва малко на семейно спокойствие.
Още за книгата – „Аз чета“, „Сборище на трабадури“, „Life is a Journey not a Destination“, „Блогът на Талиесин“, „TANSTAAFL“
