“Островът на доктор Моро” ме преследва от години. Ту тук, ту там в най-различни книги се вмъкваха сравнения с чудовищните създания от него и изостряха любопитството ми какво се случва в тази книга, по дяволите. Миналата седмица едно нощно излизане към RockIt ме лиши от обичайните възможности за четене и остaнах само с телефона ми, на който има няколко тънки книги точно за такива случаи (четох в автобуса, не в заведението, ей!). Та, Хърбът Уелс…

   В типичния си стил от първо лице, използван и във “Война на световете”, той ни запраща сред морето, където корабокрушенецът Прендик е спасен в последния момент от смърт от жажда, само за да попадне на най-ужасяващия остров на света. Той е сцена на зловещ демиург – д-р Моро, който довежда науката до точката на безумието – “преправя” животни, така че да заприличат на хора, променя мозъкът им и тази пълна промяна дори води до поява на някакво съзнание и мисъл в тях. Разбира се, животинското е още много, много силно в тези изроди, някои съшити от различни животни дори, и само една псевдорелигия удържа крехкия мир на острова. Религия, основана на ненасилието и постоянно повтаряни мантри, с чиято помощ животинската им същност стои под булото на крехкото изкуствено съзнание. Всъщност, не много различно от при хората, ако изключим онова за ненасилието.

  Новият обитател на острова не успява да се нагоди към ужасната действителност и става катализатор на ужасяващи събития в чист хорър стил, а описанията на чудовищата на острова направо са достойни за “Пришълеца” на Ридли Скот. Табутата върху месото и проливането на кръв падат и хората срещу зверовете се изправят в чудовищна битка, която е с предизвестен край…

    Определено далеч по-интересна от “Война на световете” според мен, “Островът на доктор Моро” е същински хорър-шедьовър, който предугажда възможностите на генната модификация преди още дори да има идея за нея. Както винаги, фантастиката е далеч напред пред науката и силата й е точно в това – да обследва по безопасен начин различните варианти, макар че, реално погледнато, тя винаги ги обследва по негативен начин, иначе не би било интересно за четене. Антирелигиозната нишка в романа е също изключително интересна, с видими и преки паралели между начина, по който Моро и неговия сътрудник удържат властта си над Зверохората, и обичайните хилядолетни измами на духовниците, с които защитават тунеядството си.

   Определено роман, който звучи много, много съвременно.

Сподели:

Facebook Twitter Email