Историята се пише от победителите – и се чете като цяло от тяхната гледна точка. Би ми било интересно да прочета японската трактовка на събитията, довели до атаката над Пърл Харбър, но е малко вероятно това да се случи (освен в английски превод, иронично). “Пърл Харбър – денят на позора” на Дан Ван Дер Ват обаче дава относително балансирана гледна точка, представя много от японските военни – стратези и обикновени пилоти, показва икономическите и политическите фактори, които натежават в посока изненадваща атака и започване на война. Бях приятно изненадан, че не са пропуснати някои неприятни факти като жертвите сред цивилното население вследствие на приятелски огън от стрелбата по самолетите или “ловът на вещици” сред местните японци след атаката.

   Attack_on_Pearl_Harbor_Japanese_planes_view Албумът предоставя много снимки, описващи живота на Пърл Харбър преди атаката – наистина почти рай. Пространно място е отделено както на главнокомандващите (описани до голяма степен в негативна светлина), така и на много войници, отличили се по време на атаката (някои от които пренесени като образи директно във филма от 2001 г.). Подробно е проследена японската тактика, развитието на атаката по минути, съдбата на корабите и техните екипажи. Няколко мащабни картини допълват снимките и създават епично усещане, но тук трябва да бъде отчетен пропагандният елемент, разбира се. Без излишна патетика, но с подробно фактология, книгата дава добра базова информация за едно от събитията на XX век.

   В края е отделено място и на разглеждане на конспиративната теория, че американците са били информирани за атаката, но са оставили японците да я осъществят, с което получават своя casus belli. Убедително са опровергани някои от крайностите на тази теория и в крайна сметка отсъждането е, че атака е била очаквана, доста знаци са сочели в тази посока и бойната готовност е била повишена, но самото място на удара е било практически непредвидимо. Чел съм и при други автори сходни разсъждения и ако някога бях склонен да вярвам в конспирацията, след прочита на “Вярващият мозък” на Шърмър по-скоро клоня в другата посока.

    Не знам дали книгата може да се намери още по книжарниците, на панаира я имаше с много добро намаление, огледайте се на следващия на щанда на “Унискорп”.

Сподели:

Facebook Twitter Email