Пирамиди, фараони… Я не се отвличайте към древнопреходни чалги! Това е поредният Пратчет в Книголандия, но един много, много различен вид. “Пирамиди” определено не е от типичните му книги, най-малкото защото действието се развива съвсем малко в зловонния Анхк-Морпорк и много повече в едно малко фараонство, възправило се между две могъщи империи, които си го кътат като буферна зона. Фараонството е нещо като България спрямо Европа  – анахронично, изостанало, с идиотски ритуали и глупави вярвания в богове – е, това последното за тъга не е характерно само за нашенската назадничавост.

   Имаме престолонаследник-наемен убиец, който бързо привиква към потайно промъкване, умерено въоръжаване и… канализация и меки завивки – революционни идеи за царството, в което му се налага да се върне. Баща му умира, както си е редно (е, безбройните пирамиди във фараонството май са срещу това твърдение) и сега синът му трябва да поеме нелеката задача слънцето да изгрява, реката да се разлива и други такива… Не че има нещо общо с това, но всички знаят, че това прави фараонът. А, и трябва да построи най-голямата пирамида евър, макар безплътната сянка на баща му отчаяно да се опитва да му внуши обратното. Само че тази пирамида ще се окаже доста енергийно нестабилна и ще запрати цялото фараонство в друго измерение… където ВСИЧКИ богове и вярвания се оказват от реални по-реални. И хората осъзнават, че… хммм… не е било хубаво да вярват в такива простотии…

    В книгата ще научите и за тясната връзка между камилите и висшата математика, както и как се строят пирамиди по най-бързия възможен начин, още една област, в която сме царе. Да не забравяме и Лошия жрец, доста приличен на всички свещеници през всички времена. Не може да се отрече елегантната логика на Пратчет, нали?

  Още едно ревю при Ondine :)

Сподели:

Facebook Twitter Email