Поръчай с безплатна доставка!

Поръчай с безплатна доставка!

    Да, не е твърде оригинално да четеш “Плажът” на плажа, но ми бе толкова силно препоръчана от Мила Ташева, че нямаше как. Не съм гледал филма, така че започнах начисто с книгата, очаквах нещо като “Повелителят на мухите” на Голдинг, но със сексуален оттенък. Алекс Гарланд ме изненада обаче с фина психологическа драма, в която разпадането на една утопична общност върви успоредно с разпадането на психиката на нейните членове.

 The-Beach-Alex-Garland Историята навярно е позната на мнозина – младият англичанин (не се подвеждайте по задната корица) Ричард отива да дири приключения в Тайланд. Той е обсебен от филмите за Виетнам (има много интересни препратки от тях), което в един момент се разчовърква здраво из разума му. Преди това обаче получава при зловещи обстоятелства карта за едно тайнствено кътче на защитен остров, намира си и спътници в лицето на двойка млади и красиви французи. След ред приключения и препятствия (включително криеница от наркодилъри сред собствената им конопена плантация) те се добират до лагуна, в която малка група скици са си създали работеща утопия. Изолирани от света, тримата се потапят в тази общност, докато наглед простичките отношения между членовете постепенно се усложняват. Конфронтациите са неизбежни, защото физически са избягали от злото в света, но то живее в тях – и иска своето си. Гарланд постепенно повишава напрежението и отвежда неумолимо към взрив – на емоции, на фантазии, на омраза… и разпад на здравия разум. Там вече всичко е възможно.

 29776987 “Плажът” е книга с особен ритъм. Потапя те в екзотична фантазия, която те понася леко и упойващо като морските вълни. Но дори сред цялата идилия на добрите дни човек не може да бъде нащрек заради странната амнезия, която подчинява умовете на членовете на това сякаш праисторическо общество, както и за мен лично необяснимата липса на сексуални изблици. Красивата французойка доминира мислите на Ричард, но ми е нелогично, че нямаше желания към нея и от другите мъже на острова – като ще се оголваме до природни инстинкти, да е докрай, нали така? Без значение, личната деградация на главния герой, през чийто поглед тече разказът, е хипнотизираща – попадането в плен на собствените му фантазии е фино и незабележимо, до момента, в който вече става доминиращо. И става интересно…

Сподели:

Facebook Twitter Email