Ozone.bgС времето започвам да отсявам различните видове трилъри, с натрупването на прочетените си ги поставям в категории и все по-добре преценявам кои са моя тип и кои не. “Плячка” на австралиеца Гейбриъл Бъргмоузър е от бързите – като “Без изход” на Тейлър Адамс, всичко се развива за броени крайно натоварени с кошмарни събития часове.

  49097808._SY475_ Предисторията, в която едно момче среща едно момиче, колко мило и хубаво, започва бавно, но постепенно набира скорост с края на идилията, за да се втурне светкавично напред и да прелее в настоящето – там, крайно пустото шосе и ресторанта и бензиностанция, където рядко някой спира. Мястото, което мълчаливецът Франк е избрал за кроткото си съществуване далеч от всичко и всички и където неохотно наскоро е приел да дойде внучката му. Двамата нямат за какво да говорят и лятото се очертава протяжно и скучно – но това се променя в миг, когато навън изскърцват спирачки, а в колата ранена жена има нужда от помощ. Тя е преследвана като бясно куче – и преследвачите скоро довтасват и хващат Франк, внучка му и случайни пътуващи в капан. Започват кървавите часове.

 49110167  Защото там, в пустошта, едно градче живее по свои закони. И те включват куките, които виждате на корицата на Живко Петров. Ловуването на хора може да е спорт, но по-скоро е касапница, когато те нямат шанс да отвърнат. Само че този път, за разнообразие, има кой, оказана им е съпротива, дават жертви, което ги настървява още повече. Сюжетът върви по ръба на лудостта и на абсурда – крайностите на човешката природа излизат на преден план и нищо добро не остава, всички остават само едни трептящи инстинкти. Оцеляването е всичко, друго няма.

  53798270._SX318_ “Плячка” е още един добър австралийски трилър, сещам се още за  “Сушата” на Джейн Харпър (нова книга иде, “В дивата пустош”) и  “55″ на Джеймс Деларги, има нещо специфично в тези истории от земи, които сами по себе си са смъртоносни, а хората, отдали се на злото, са само допълнение към картинката. Определено е от книгите, които хващаш и не пускаш, действието е стремително и ясно, почти няма отклонения – гърмят оръжия, някой убива, друг умира, и така – до финала и изгрева на слънцето, което да освети разрухата.

Сподели:

Facebook Twitter Email