Десислава Стоянова отново гостува в Книголандия, след като преди време представи летливата “Всекидневно пиене” на Кингсли Еймис. Този път темата е една много по-различна книга, която май е успяла да се настани в душата й…

    В “По пътя към един приятел” на Нилс Фредерик Дал мъж разказва историята на момче на име Вилгот. То броди из ледените улици на Осло в търсене на малко топлина и внимание. Детската му наивност те кара да се усмихваш, болката му пълни очите ти със сълзи.

   През цялото време неистово желаеш да се спуснеш през страниците и да прегърнеш това дете. Искаш да му кажеш, че не е само, че някой го обича и разбира. Искаш да го спреш и да изкрещиш: „Прибери се у дома, Вилгот! Просто се прибери, моля те!”

  Той обаче няма как да те чуе. Всичко е сякаш неизбежно и все пак се надяваш, че ще успее да се измъкне… Какво може да намери едно момченце в търсене на приятелство и нежност? Отговорите са много и повечето от тях толкова плашещи, че не искаме да мислим за тях, а трябва!

   Докато върви към един приятел, момчето натрупва емоции, които скрива много дълбоко в детската си душа. Той ще ги таи в себе си като огромен слон, скрит в плевнята. Голямата тайна го обрича на самота. Скритите емоции го изолират. Истината може да е неудобна за обществото. Може да му пречи повече дори от огромен слон, в средата на Осло, но той трябва да я освободи и да освободи себе си от нея.

   Дочетох книгата в самолет, който летеше за Брюксел. Пристигнах разплакана на летището. Не ми пукаше, не ме притесняваше. Да ме гледат, колкото си искат, подсмърчаща, с размазан по бузите грим. Историята на Вилгот е от тези, които могат да разчувстват дори цинични егоисти като мен. Никой не ме попита дали съм добре, всички се правеха, че не забелязват. Както никой не попита Вилгот.

  Питайте, по дяволите!

Сподели:

Facebook Twitter Email