Актуална в тия предизборни дни, “Победителят печели всичко” на Саймън Грийн е малко бижу от мрачно удоволствие, което се напасна добре и с четенето на “Червена страна” на Джо Абъркромби. В тоя ред на мисли се чудех защо последният е приет така радушно, а доста сходният по стил, злост и кръвосъдържимост по страниците Грийн все остава малко встрани през годините. И все пак попадения има – “Шадоус Фол” намери много читатели, надявам се и в бъдеще да видим още негови книги.

 509279  “Победителят печели всичко” е кратка, ударна и много кървава история за изборите в Хейвън, идилично местенце ала Анкх-Морпорк, в което човешкият живот не струва нищичко, а дните около електорални допитвания са взривоопасни, винаги танцуващи по ръба между масови безредици и откровена гражданска война. Хоук и Фишър са двама различни защитници на закона, неподкупни и подходящо брутални в разправянето си с проблемите и проблемосъздателите. Изпратени да защитават единия от основните претенденти в задаващите се избори, те трябва да го защитят срещу безброй опасности, сред които са чудовищният му съперник, злият му магьосник, откачено полубожество, десетки наемници и побъркана пироманка, всяваща ужас около себе си. В рамките на броени часове всичко се обърква в каша от нападения, защити, коварни планове, отвличания, кървави дъждове, борба със зомбита и какви ли не чудесии – всичко в името на демократичния процес и правото на всеки гражданин на Хейвън самостоятелно да реши накъде клонят предпочитанията му.

  Както добре си личи от кориците, книгата не претендира за някаква дълбочина, но Грийн пише чудесно (Богдан Русев също го е превел както си трябва), а Хоук и Фишър са герои, които си заслужават вниманието и предполагам, че все пак ще седна да изчета и другите книги от поредицата  в оригинал, не ми се вярва да ги видим нявга преведени.

  Още ревюта за книгата има в “The Dark Corner”, “Цитаделата” и “Блогът на Талиесин”.

Сподели:

Facebook Twitter Email